Едва един от десет българи спортува

Едва около 10 процента от населението у нас, или почти 1 от всеки 10 българи, спортуват активно поне два часа в седмицата, показват актуални данни на Евростат за нагласата на европейците към спортни занимания през миналата година. Средният показател за ЕС-28 е около 40 процента, или почти 4 от всеки 10 европейци, които са спортували активно, отчита още европейската статистика.

По този показател зад нас са единствено румънците, където едва около 7 процента се занимават активно със спорт, при показател за Дания например - 80 процента или почти 8 от всеки 10 датчани, които са спортували активно, отбелязва БТА. Други страни с активност в спорта над 50 процента са още: Финландия, Норвегия, Исландия, Швеция и Германия, където населението, което спортува активно е между 60 и 80 процента.

В съседна Гърция спортуващите надхвърлят границата от 20 процента, но в Турция например, са почти толкова мързеливи колкото и в Румъния - едва 7 на сто от южните ни съседи са били активни в спорта.

Проучването отчита също, че местните власти могат да направят повече за насърчаване на физическата активност на гражданите в ЕС. Около 60 на сто от анкетираните европейци смятат, че местните спортни клубове и други организации осигуряват достатъчно възможности за това, но според около 40 на сто - местните власти не правят достатъчно за практикуването на спорта сред европейците.

Физическата активност е един от дузината компоненти, по които се определя самооценката на здравето от европейците, отчитат данните на Евростат. По този показател страната ни е на границата на средната самооценка за ЕС-28 - около 70 процента от европейците се самоопределят в добро или много добро здраве. Също около 70 на сто от сънародниците ни се самоопределят с много добро или добро здраве, докато само 10 на сто са посочили, че здравето им е много лошо или лошо.

В компонента "самооценка на здравето" в ЕС преобладават страните, в които активно се спортува - Ирландия, Дания, Холандия и Швеция - над 80 на сто от гражданите там се самоопределят в отлично или добро здраве. Най-ниска самооценка на здравето си имат представителите на трите балтийски републики - Литва, Латвия и Естония, както и жителите на Хърватия, Португалия и Унгария - около 50 на сто.

Данните от анализа потвърждават необходимостта от мерки за насърчаване на повече хора да спортуват и да бъдат физически активни в ежедневието си, тъй като това е изключително важно не само от гледна точка на здравето, благосъстоянието и интеграцията на хората, но и заради значителните икономически разходи, дължащи се на липсата на физическа активност, отчита Евростат.