©

Преди 6 години реших да тренирам бокс. Разпитах къде има клубове в Бургас, кои са треньори, какви са условията. Няколко човека ми споменаха за момче, познато като Павката. Не го бях чувал и ми стана интересно. Разбрах къде се намира залата му и отидох да се запиша.

Един прекрасен летен ден влязох там, където се създаваха боксьори. Заличката беше отвратителна: нямаше ток, нисък таван, противна миризма, скъсани боксови чували, липсваха уреди, подът беше покрит с мозайка от времето на бай Тошо, повечето стъкла на прозорците липсваха, рингът беше неравен, а въжетата му - виснали, наподобяващи разплетен вълнен чорап.

Бях погнусен! Преди да се обърна и да си тръгна, когато свикнах с тъмнината, видях познати лица. Направи ми впечатление, че те и другите момчета, не се интересуваха от заобикалящите ги мухлясали развалини. Всеки вършеше нещо и беше концентриран върху изпълнението му. Към мен се приближи слабо момченце, подаде ми ръка и се запознахме. Обясних му за какво съм дошъл, защо съм избрал тази зала, поговорихме си и се разбрахме още днес да започна да тренирам. Момчето беше слабо, но с особено респектиращо излъчване.

Нещо в него караше човек да му повярва, да му се довери и да го последва. Странна беше харизмата му, но със сигурност я притежаваше в изобилие. Това бе първата ми среща с Павел Елкенев - Павката. Той имаше невероятна амбиция, дух, поведение и виждане за бокса. Никога не съм тренирал и харесвал този спорт, но той ми обърна представите за него. Започнах да тренирам с желание, започнах да гледам боксови мачове, започнах да коментирам заобичания от мен спорт.

Поради подновила се контузия, получена по време на други спортове, които съм тренирал, се наложи да прекъсна с бокса. Не беше лесно да се откажа, но здравето ми не го позволяваше. По различни причини бях принуден да прекъсна за 5 години. Преди година имах желание и възможност да се завърна и го направих. Издирих Павката, каза ми къде е новото място за трениране, взех си ръкавичките и отидох на тренировка.

Новата зала беше възхитителна! Голяма, с нови и различни уреди, прекрасен ринг, имаше ток и вода - зала мечта. Започнах да тренирам с многократно по-голям хъс. Не пропусках и ден без да надяна ръкавиците. Вечер заспивах с бокса, сутрин се събуждах с него, а по време на тренировките в главата ми влизаше много бокс - по болезнен начин. Но това беше най-хубавата болка, която съм изпитвал. За мен не бяха бой и болка, а ценни уроци!

Половин година по-късно дойде неочаквана лоша новина. Нямаше достатъчно пари за наем и залата щеше да бъде разделена на две. След месец вече имахме "нова" зала, точно два пъти по-малка. Въпреки разделението, атмосферата и условията си останаха отлични. Трениращите продължихме да идваме с нескрито желание, а Павката продължи да ни тренира по същия впечатляващ начин.

В момента продължаваме с тренировките, водени с безкрайна воля и енергия от Павката. Добрите момчета ходят по състезания, а не добрите (такива като мен) им се радваме на медалите, когато се завърнат след тежките срещи. Осъзнах, че важен е не само видът на залата, а и други неща. За мен най-важният елемент е треньорът.

Непреклонната амбиция на Павката е да създава шампиони. Недостигът на средства, униженията и всички негативи, които черпи не го отказват. Напротив, дават му още по-голям стимул да се приближава към целта си. Чест му прави фактът, че не се е продал на голям клуб, не си е продал принципите и достойнството, не прекланя глава пред пари и авторитети. Мнозина са длъжни да се учат от него както на бокс, така и на поведение.

Липсата на постоянен спонсор е главната причина за бавните и малки успехи, които го сполетяват. Трайна финансова инжекция ще му помогне да прославя града ни и Родината ни. За съжаление, богаташи, привърженици на бокса и спорта като цяло, и разни спортни деятели, нямат желание да помогнат на един истински отдаден треньор.
Това е жалката бургаска спортна действителност. На думи, заведения и коли сме много силни, но стане ли въпрос да се помогне - почти никой не се отзовава. Въпреки това Павката няма да се откаже. Ще се бори до последния си дъх, за да създава бойци, които да прославят България.

Не случайно псевдонимът "Павката" бе изместен от две думи, описващи най-точно човека и треньор по бокс Павел Елкенев - Големият Елкенев!

Източник: Стефан Петров