Ето какво написа Илиана Раева:
За теб, Ина Ананиева!
Всичко за теб , за качествата ти като човек и треньор съм казала.
Сега бих искала да кажа неща, за които мълчах. Разбира се, за някои неща отново ще замълча, защото за тях ще има думата един ден Времето.
Едва ли някой по-добре от мен знае през какво премина, какво преживя, как устоя, как тренираше отбора, как мълчеше и стискаше зъби, как по-важно за теб беше състоянието на момичетата, а не твоето, как понесе житейската несправедливост, с която бяхме благословени...
Едва ли някой по-добре от мен знае, че направи всичко, което е по силите ти, за да продължиш...
Едва ли някой по-добре от мен знае, че взе толкова трудното, но най-правилното решение...
Едва ли някой по-добре от мен знае, че ТИ си моето най- голямо постижение и гордост в художествената гимнастика, защото няма по-голямо щастие от това да създадеш най- успешния треньор в новата история на художествената гимнастика, треньора на най- успешния ансамбъл в историята на българската художествената гимнастика!
Едва ли някой по-добре от мен знае, че дните ми вече ще са по-спокойни, защото твоето здраве и щастие са най- важното нещо за мен!
Едва ли някой повече от мен вярва, че на изпълненото ти с добрина и любов сърце му предстоят трепети изпълнени със сбъднати мечти и щастие, защото както многократно си казвала за себе си: "Аз съм късметлийка и съм родена под щастлива звезда!"
Да. Ти наистина си късметлийка, но не знаеш аз каква късметлийка бях с теб в залата по художествена гимнастика. Обичам те!
| | |||||||||||||||||