© ФК Созопол

- Мартине, в седем поредни мача не си допуснал гол, което прави точно 633 минути "суха мрежа". Имаш ли в кариерата си подобно постижение?
- Предишното ми най-добро постижение беше с отбора на Черноморец Балчик в първенството на Източна "Б" група през сезон 2009/2010 г., когато запазих 6 последователни "сухи мрежи". Радвам се, че през този сезон успях да увелича минутите без допуснато попадение.

- Созопол е с най-добрата защита във Втора лига с допуснатите едва 4 гола за 10 кръга. На какво отдаваш доброто представяне на отбора в дефанзивен план?
- Доброто представяне на отбора в отбрана се дължи на абсолютно всички 11, които започваме даден двубой, защото добрата защита първо започва от нападението. Момчетата, с които играем в отбрана, сме заедно от 2 или 3 години и са на едно много високо ниво, сработеността помежду им е ключова и за моето представяне.

- Защо избра Созопол за продължение на кариерата си? Не съжаляваш ли, че можеше да играеш и в клуб от Първа лига?
- За мен Созопол в онзи момент, когато трябваше да реша накъде ще тръгне моята кариера, беше най-правилното място и до днес не съм съжалил за избора си. Разбира се, имах и други предложения, но стратегията за развитие, базата на клуба и методичното развитие на отбора са нещата, които ме привлякоха в Созопол. Тук нещата просто се случват, не са празни обещания, а това за съжаление в България е голяма рядкост.

- Старши треньорът Румен Димов прави чести промени в стартовия състав, но ти си неизменен титуляр. Достойна ли е конкуренцията на твоя пост?
- Да, конкуренцията на вратарския пост в Созопол е много силна, смея да твърдя, че всеки един професионален отбор би се радвал да разполага с вратари като нашите. Именно тази конкуренция дава резултати. Момчетата, с които работим- Свилен Нотев и Петко Пацов, са едни от най-добрите вратари в нашата Втора лига.

- Созопол е в серия от 10 поредни мача без загуба. Имате ли сили и възможности да я продължите и след мача за купата с Пирин?
- Това е една страхотна серия, която всички в отбора се надяваме да продължи максимално дълго, а защо не и до края на сезона. Ние не делим първенството и турнира за купата. И на двата фронта излизаме за победа във всеки мач.

- А във Втора лига докъде можете да стигнете?
- В първенството, след като сме непобедени от първия кръг, можем да стигнем и най-високото стъпало. Нямаме конкретна цел, но апетитът идва с яденето и ще продължаваме да играем всеки мач за трите точки, независимо от противника.

- Как се насочи към футбола?
- Към футбола не ми беше трудно да се насоча, имайки предвид успехите по онова време, когато аз бях дете, на националния ни отбор, както и силното представяне на местните Нефтохимик и Черноморец. През тези години всяко второ дете искаше да е футболист. Аз не направих изключение и един ден баща ми ме заведе на базата на Нефтохимик, където започна всичко.

- Подвизавал си се и в чужбина. Не те ли блазни отново да опиташ късмета си зад граница?
- Разбира се, всеки професионалист иска да заиграе зад граница и да направи кариера там. Аз попаднах в една много бързо развиваща се страна във футболно отношение като Казахстан. Към днешна дата сами виждате колко напред са стигнали. Наистина там базите и терените са на много високо ниво, както и заплащането, от престоя ми там съм извадил само позитиви и ценен опит.

- В кой от клубовете, където си играл, си се чувствал най-добре?
- Най-добре съм се чувствал и се чувствам в отбора на Созопол. Тук сме като едно семейство, всеки си знае мястото и за каква определена задача отговаря. Старши треньорът Румен Димов, помощниците му Маргарит Димов, Мишо Ралев и Венко Димов са страхотни професионалисти, които успяват да ни балансират и превърнат в един наистина силен и боеспособен отбор на много високо ниво. Базата, с която разполагаме, е една от най-модерните, което ни помага в тренировъчния процес. Всичко това ни мотивира да се раздаваме максимално.

- Би ли приключил кариерата си в Созопол?
- Все още не искам да мисля за приключване, просто се наслаждавам на футбола, но защо не. Созопол е един футболен оазис в нашата страна.

- В началото на септември стана баща на момиченце. Отрази ли се по някакъв начин това велико житейско събитие от личния живот в професионалната ти реализация?
- Това е най-щастливият ден в живота ми- появата на дъщеря ми Виктория, това е смисълът на всеки един живот. Това събитие ми даде много силни емоции и ме направи още по-силен и отговорен. Тук е моментът да благодаря на съпругата ми Анета, затова че ме дари с прекрасна дъщеричка и когато отсъствам заради професионалните ми ангажименти, тя изцяло поема грижите за детето. Тяхната любов ми дава сили и по време на тежките мачове, и по време на тренировките.

- Имаш ли идол за подражание в роден и световен мащаб?
- Разбира се, имам любими вратари, за мен най-добрите действащи на този пост са Буфон и Де Хея. А от родното първенство ми правят впечатление Владо Стоянов, Георги Китанов, Мартин Луков, Илко Пиргов и Янко Георгиев.