Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В Сеул 1988 г. и в Барселона 1992 тя е считана сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата.
"Знаех, че Олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна - успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме "съхраниха" в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек," разказва днес Стефка.
След като в
Стефка печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени прелитат над 1.96 м, пет скачат над 1.99 м, за медал са нужни минимум 2.01 м - "най-високият бронз" е за украинката Инга Бабакова.
Сребърната Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2.03 м в третия си опит - тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино(35 см) и Инка Макферсън(35 см)
Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2.03 м и след това да подобри олимпийския рекорд с 2.05 м, за да триумфира със златото. Осигурила си титлата и постигнала вече олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд с летва пред себе си на 2.10 м.
Коментирах това състезание за БНТ и си спомням, как огромният 90-хиляден стадион притихнал чакаше от единствената останала в сектора атлетка ново чудо в тази знаменита гореща августовска вечер. Не само Centennial Olympic Stadium, целият свят тогава гледаше как една българка - надвила вече своите съпернички - опитваше да постави нова граница в човешките възможности. Умората и психическото натоварване обаче оказаха влияние и тези 2.09 оцеляха - та чак до днес.
Нека си припомним височините, пред които преминава Стефка за да стигне до своя най-мечтан триумф:
180 см - пропуска
185 см - от първи опит
190 см - от първи опит
193 см - от първи опит
196 см - от първи опит
199 см - от първи опит
201 см - от първи опит(само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит)
203 см - от първи опит(изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит)
205 см - от втори опит(олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка)
210 см - три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд
"Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги - като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика," спомня си днес Стефка.
Костадинова и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки, че мнозина не я брояха сред топ фаворитите.
"През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да "надскочи" себе си точно на Олимпиадата - с този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това й остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали
Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах й, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история," твърди Стефка.
"Дори когато подобрих олимпийския рекорд за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам - ако се наложи - дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла," разказва днес Костадинова.
Златото на Стефка в Атланта - невероятна драма, родила една от най-вълнуващите и блестящи победи в историята на олимпийската атлетика и в съкровищницата на българския спорт.
| | |||||||||||||||||