© Burgas24.bg

Г-н Георгиев, ще има скоро силен трансфер на Георги Терзиев в чужбина?

На този етап той си остава играч на Лудогорец. Изписаха се много неверни неща за него. Това, което мога да кажа е, че към Георги има реален интерес от страна на клубове от Серия А в Италия. Водихме преговори, но все още няма нищо. Цените, които писаха - 10 милиона евро, не са реални. Спекулациите около него са много големи, но аз се надявам да си намери отбор, където да играе и да се развива. В Лудогорец направи много голяма крачка напред, но за трансфер в чужбина ще видим. Има много фактори и условности, с които трябва да се съобразяваме.

Как е футболният пазар през това лято?

Какво да ви кажа. Финансовата криза е налегнала почти всички клубове. Свободни пари няма. Ръководствата и акционерите имат големи трудности. Клубове като ЦСКА и Локомотив София отидоха при аматьорите. Това свива пазара много. Ботев Пд и Локо Пд също имат проблеми. Реално сигурни клубове са Лудогорец, Литекс и Берое. И донякъде Черно море, но там бюджетът не е нещо особено. Така че, изборът е много свит. За Б група не говоря, защото там оборотите и сумите са много нищожни. В българското първенство няма пари. Четох наскоро една статистика, че като клубен футбол в световен мащаб сме на 96-то място. Това е трагично.

Трудно ли е да си футболен мениджър?

За много хора това е една романтична професия. Поне така си мислят част от по-младите колеги. Истината е, че се изисква къртовски труд, големи усилия и воля, за да се наложиш. Трябват и много контакти. Пазарът е много конкурентен, свит и труден. Опитваме се да изнасяме в чужбина, но и това не е лесно. Все пак мисля, че моите играчи си намериха добри отбори. Стойчо Атанасов отиде в Литекс, Чунчуков подписа с Лудогорец, дори има вече гол в контролите. Работим по трансфер на Георги Терзиев...

С колко футболисти работите?

Не са толкова много. При мен важи принципът аз да избирам. Когато реша, че даден играч отговаря на моите изисквания и има перспектива, тогава му предлагам. Помагам разбира се и на други играчи, на колеги. Така стана и при трансферът на Ивайло Чочев в Палермо. Аз направих връзката с Италия, дори имах договор за пълномощия, но след това не се каза дума по този повод.

Имате ли да вземате пари от този трансфер?

Това не е толкова важно. В тази професия, в този бизнес трябва да има и етика, иначе не става. Правилата са ясни и трябва да се спазват от всички.

Защо клубовете в България предпочитат да вземат чужденци наготово, а не пускат и не залагат на млади родни футболисти, с някои изключения?

Ето това е и моята голяма болка. Не разбирам тази философия. Всички говорят как ще залагат на младите, как ще инвестират в бъдещето, а след това отборите са пълни с играчи от чужбина. И нека не се заблуждаваме. У нас не идват някакви невероятни футболисти. Повечето са свободни агенти, които не са успели да си намерят отбори в своите първенства. Средно заплатите им в България са около 5000 евро. За европейските мащаби това е никаква сума. След като тези играчи са съгласни да дойдат у нас като професионални играчи и да подписват договори за толкова пари, можем да се замислим. Това е много съмнително. За съжаление това вече е практика. Има разбира се и изключения. В Лудогорец повечето чужденци са качествени. Нека само да видим трансфера на Кейсара за близо 6 милиона евро в Шалке 04. Миналото лято Безяк можеше да бъде продаден за около 3 милиона евро, но остана в Разград. Повечето играчи от чужбина обаче не са нищо особено. Те изяждат хляба и местата на местните млади момчета напълно незаслужено и безсмислено. Заради това президентите на клубовете трябва да се замислят. Аз пък имам свой принцип и не водя чужди играчи в български клубове. Точно обратното. Налагам наши момчета. Така трябва да бъде. Може би се лишавам от известна сума пари, която бих спечелил, но не това е най-важното. В крайна сметка, в родния футбол всеки субект си има мисия. Дори и мениджърите. Именно те трябва да дават пример с коректност и отношение към процесите.

Какво ще кажеш за бургаския футбол?

Какво да кажа. Лошо. Имаше шанс в Черноморец да се случат верните неща, да има развитие. Бяха похарчени страшно много пари. След това, когато финансирането спря, клубът тръгна надолу. Мисля, че бяха дадени средства, които можеха да стигнат, за да стане отборът един солиден фактор у нас, да пробие и в Европа, да печели пари. Не стана. Сега се тръгва от В група. Много жалко. Толкова много пари похарчени за нищо. Лошото е, че и стадион Черноморец е в тежко състояние, дори и след инвестициите на УЕФА за ЕВРО 2015. Много грехове се събраха в Бургас, много грешки бяха направени. Нефтохимик беше пратен в девета глуха, сега се опитва да възкръсне. Фамилия Бошнакови дава средства за този нов проект, дано да има и други, които да помагат. Защото футболът е скъп спорт. Той трябва да бъде политика и на държавата, и на общините. Така е навсякъде. В Бургас футболът е на колене. Виждам, че има голямо разединение, омраза, различни лагери. Трябва да има обединение, да се съюзим и заедно да изплуваме. Ние сме футболен град, имаме голям потенциал, но трябва да се намери и верния път. Страшно много гафове доведоха до това жалко състояние.

Как върви академията ти, лесно ли се развива детско-юношески футбол?

На мен ми прави удоволствие да работя с малките. Там е истината. Когато гледам мачовете на малчуганите, реакциите им, надеждите, искреността, виждам нещо много важно. Виждам надежда, че родният футбол има бъдеще. Вярвайте ми, вече ми е по-интересно да гледам някой завързан мач на 11-12 годишни момчета, отколкото Шампионска лига. Когато наблюдавам този истински футбол, без сметки, без уговорки и съмнения, просто се раждам. Радвам се, че в последните години бяха създадени много школи. Те обаче ще дадат своите плодове може би след 5-6 години. Бяха пропилени близо 20 години, през който период детско-юношеският футбол беше забравен. Пръв се усети Гриша Ганчев, който създаде един успешен проект и сега бере неговите плодове. В Бургас има няколко нови школи, които развиват футбол. С колегите работим добре. Надявам се тази тенденция да дадат тласък и най-после родният футбол да тръгне нагоре. Защото вече се радваме на победа над Малта, а преди години биехме една Гърция по навик и по инерция.

Източник: в. „Фактор“