- Не вярвах, че мога да спечеля. Дори и сега още не вярвам. Вашите колеги ми казаха, че съм победила. Чак на финала усетих, че мога да спечеля златото. Виждах, но не вярвах. Спазих тактиката, подадена от моя треньор. Трябваше да удържа в първите 1000 м, а след това да атакувам с финален спринт и да реша гонката по този начин. Набрах инцерция във втората част на надпреварата. Вече съм по-спокойна. До полседните метри мислех, че мога да загубя. Не се притесних от амриканката. Видях я, но докрая оставаха 15 загребвания. През цялото време гледах компютъра в краката ми и следях да не намаля темпото.
- Вашият съпруг Свилен каза, че това е последното ви състезание.
- Не, няма да е последното (б.а. тук си разменят погледи със Свилен Нейков, който казва, че ще трябва да се готви при друг треньор, а той оттук нататък ще бъде само съпруг). Има европейско първенство на 19 септември. Чакам този златен медал вече осем години. Всеки ден си мечтаех за титлата. Никога не е имало моменти, в които да съм мислела за отказване. Семейството много ме подкрепяше. Хубаво е на върха, но оттам се пада най-лесно.
- Имахте ли притеснения преди старта?
- Не успях да спя изобщо. Беше кошмарна нощ. Сутринта се премерих на кантара. Бях свалила 1 кг. Много се уплаших. В четвъртък си секнах кръста на тренировка. Немският доктор го намести. Благодаря и на нашата докторка Небесна Балджийска за помощта, както и на масажиста Венци. Още на първата гонка едвам изкарах до края. Имаше много болка.
- Този път успя да вземеш реванш от вашата голяма съперничка Карстен. От кога датира битката между вас?
- От едно световно първенство за девойки през 1990 г. Оттогава сме все заедно. Имам три победи над нея, ако сложим и олимпийския финал преди осем години - стават четири.
- Доволни ли сте от цялото представяне на българските спортисти на олимпиадата?
- Положението на целия спорт е много тежко. Много неприятни събития се случиха последните дни. Стискам палци на другите състезатели да вземат злато.
Източник: Sportal.bg
| | |||||||||||||||||