Родните футболни мениджъри и треньори обаче практикували на практика най-разнообразни похвати - брой корнери и тъчове, залагали дори и на брой отсъдени от съдията фалове. Все пак най-масови били залозите на точен резултат за края на мача или броя отбелязани голове през второто полувреме.
Масово уреждане на мачове по указания на мениджъри на водещи футболни клубове. Това е разкрила уникалната по рода си полицейска операция срещу черното тото.
"Разпитите на футболисти са само върхът на айсберга. Те трябва да кажат дали са получавали нареждания и от кого как да завършат дадена футболна среща", разкриха източници от разследването. Засега се разплитат мачове свързани с "Локомотив" (Пловдив) и "Любимец" от сезоните 2012-2013. От миналата година в полезрението са контролите в испанския курорт Марбея отново с участието на двата отбора. Там "Любимец" записа две много тежки загуби - 0:7 от ЧФР Клуж и 0:8 от Динамо (Киев). "Локото" пък падна с 0:4 от шведския Гьотеборг.
Все още се разплита схемата, по която са били уреждани мачове.
"Има скандални неща - собственици на два клуба се уговарят как единият да загуби. Босът получава 50 000 лв. за загубата, след това веднага звъни на свой човек в Австрия и му казва да заложи същата сума в долари за точен резултат 0:4. Накрая залогът се утроява или упеторява в зависимост от коефициента", съобщиха източници на "Стандарт". По тази схема вървяло финансирането и изплащането на заплати в няколко български отбора.
Парите се залагали в азиатски сайтове в Хонконг и Сингапур. Самият залог обаче се правел от Австрия и Великобритания, а не от България. "Сайтовете имат предупредителни системи, които реагират, ако започнат да се появяват голям брой или високорискови съмнителни залози. Например ако се получат заявки за български мач от България. Затова комуникацията се правела чрез приложенията за разговори по интернет.
Местният футболен бос у нас звъни на свой приближен в Западна Европа и нарежда каква заявка да се подаде. Самата печалба се изплаща на място в държавата, откъдето е направен залогът. По-късно парите потегляли към истинския си собственик в България. За подставеното лице оставали между 10 и 20 на сто от сумата.
| | |||||||||||||||||