Ето какво още сподели Херо в предаването на Сашо Диков по Нова Тв: 

Ужасно бързо минаха последните 20 години. Естествено помня само добрите неща, лошите гледам да ги изхвърля от паметта си. Помня шампионските титли, успехите. Оставам в Бургас, имам договор за 3 години. Подписах преди 6 месеца. Имам и семейни и лични, сериозни, причини да остана. Имам разбира се и морални ангажименти към хората тук - те ме подкрепиха много силно в онзи тежък момент. Имал съм оферти от почти всички водещи отбори. Имам и лични проблеми, свързани с болестта ми и семейни, а аз съм отговорен човек към семейството. Така станаха много нещата заради, които отказах на Левски. Имам изразено чувство за справедливост и затова реагирам много емоционално понякога. Иска ми се нещата да се решават на терена, ако си по-силен да победиш, ако ли не - да загубиш. Като се върнах от чужбина видях, че нищо не се е сменило. И като среда в това число. Нищо не се е променило, няма и да се промени. Аз съм убеден, че в основата на нечестните игри са президентите. Ако те не търсят това, няма да се случва. Сега смениха схемата, по-малко отбори, по-малко уредени мачове, според мен няма да стане нищо. Съмнявам се дълбоко. Нямат воля хората да се преборят с корупцията. Убеден съм, че ако се извикат на разпит играчи, ще може да се разбере кои мачове са уредени. Хората, които се занимават обаче с тези неща, не искат да се разкрие това. И сега има отбори, за които се коментира, че играят черно тото, оставането на някои отбори в А група мина през особени периоди. За мен задържането на моите играчи бе поръчка. Не видях един човек да се извини на тях след случилото се. Това бе преди мач за Купата. Останах без отбор. Те ги държаха като престъпници. Толкова сетивата са ми изострени, че до 5-ата минута на един мач се вижда как ще свири един съдия. Ако един човек греши и в двете посоки добре, но ако е по друг начин е ясно. Като седна на треньорския стол, ставам друг човек. Мислил съм да се откажа, защото хабя много емоции, но аз самия не се чувствам комфортно от вън. На този етап това ми е решението, въпреки заръките на лекарите. Това бе след периода в Левски. Много се колебах, няколко пъти отказвах на Георги Илиев, но накрая ме спечели с 2-3 изречения. Каза ми да пробвам, ако не става, ще си тръгна. Мога да кажа, че по-точен президент не съм имал. Това бе първият отбор, който ми се обади след раздялата с Левски. Тогава Нефтохимик имаха италиански треньори и аз бях решил да се прибера тук и да не работя. На втория или третия ден ми се обади Жоро. Той дойде в махалата. Аз имах респект към него. Веднъж си послужих с една благородна лъжа. Жоро не искаше да ме пуска, беше казал, че с мен има пожизнен договор и тогава отидох при него и му казах, че ще се разведа, че ще си загубя семейството и затова трябва да се прибера в Бургас. Пресилих нещата, но той постъпи много мъжки тогава и ми каза да вървя. Затова казах, че е много точен човек. Може да е бил всякакъв, не мога да коментирам другия му живот. Той явно знаеше нещо и явно очакваше нещо. Преди случилото се с него неговите бодигарди преди един мач оглеждаха с бинокли блоковете и така нататък. Аз бях с жена си, когато разбрах за болестта. Разбрах в София, няма да споменавам имена, защото доцентът бе много краен тогава. Казаха, че ми дават година живот. Най-лошото бе, че жена ми чу всичко. Аз колкото и да съм лаик, си казах, че не може да бъде толкова категоричен. Лекарят ми каза, че 99% е сигурен в диагнозата си, но аз се оказах от този 1%. На връщане с жена ми в колата не си казахме нищо. Минаха ми какви ли не лоши мисли - как ще се справят без мен, дали съм им дал всичко както трябва. Сега съм в ремисия. Аз продължавам да се боря и сигурно цял живот ще се боря. Използвам както традиционната медицина, така и алтернативните методи. Сега се поддържам изключително с алтернативни. Говоря за диети, начин на хранене, билки, чайове. Не мога да кажа от какво се чувствам най-добре, защото аз правя страшно много неща - кой, каквото ми каже, го правя. Първата химиотерапия бе много тежка, даже мислех, че няма да мога да продължа. Остави повръщането, това е най-лесно. Болки, главоболие, потене... Мина време и си казах: "Аз ли съм най-слабохарактерният?! Ще продължа!" Всеки човек в известна степен се чувства безсмъртен. Никога не обръща внимание на здравословния начин на живот. Едва, когато дойдат проблемите, започва да се интересува. Всяка сутрин в 7 часа съм в парка - много движение трябва, йога. Първо ми беше смешно, срамно, но това е за здраве".