© | | Митко Трендафилов е истинска легенда на Нефтохимик и може би най-обичаният футболист в историята на клуба. Той е посветил повече от 16 години от живота си на "шейховете", като преди две години с гол на 41-годишния тогава футболист "нафтата" се върна в професионалния футбол. И в момента той продължава да работи в любимия си клуб, където е главен селекционер. С Трендафилов говорим непосредствено след като бургазлии спечелиха промоция за елита.Г-н Трендафилов, честито завръщане в елита. Празнувахте ли с отбора след победата в Шумен? - Имаше малко празненство, но нека изиграем и оставащите два мача и тогава ще отбележим повода подобаващо. Всяко нещо с времето си.
Имаше обаче един период по време на първенството, в който не знаеше дори дали Нефтохимик ще продължи участието си в "Б" група.... - Да, така е. Бих го нарекъл миникриза. Това не се беше получавало никога в Нефтохимик - футболистите да чакат по една-две заплати, да не получават премии. Трудно беше, но го преодоляхме. Това стана с помощта на кмета г-н Николов, който ни подаде ръка в този момент.
Вие сте главен селекционер в Нефтохимик. Какви футболисти ще търсите, за да бъде отборът равностоен и в елита? - Вече сме говорили с треньорите. Имаме ясна представа какви футболисти ни трябват. На този етап мога да кажа, че най-добрите. От друга страна, няма и да се изхвърляме. Едва ли през следващия сезон Нефтохимик ще си постави някакви неизпълними цели. Всичко трябва да стане постепенно. Мисля, че селекцията ни зависи най-вече от бюджета на клуба. Ще действаме според възможностите си.
Към българи или чужденци ще се ориентирате? - Това мога да го кажа в хода на подготвителния период. Със сигурност обаче ще се концентрираме върху нашия пазар. Ако ни трябва по-голямо качество, можем да погледнем и навън, но това не е задължително. Знаете какви проблеми има с чужденците.
Има ли опасност Нефтохимик да не изглежда добре в първенството? - Не, Нефтохимик е явление, ние не сме като други случайни отбори, които по грешка попаднаха там и сега не се знае къде са. Успокоителното за нас е, че ,А" група вече не е това, което беше. В последните 3-4 години много падна нивото. Ние добре познаваме отборите в елита, не се страхуваме от тях.
Преди две години с ваш гол като футболист на баража Нефтохимик се върна в "Б" група. Как се чувстваше футболист, изминал вашия път, във "В" група? - Да ви кажа честно - това си е абсолютно любителски и аматьорски футбол. Там може да играе всеки, който работи през седмицата, а в неделя иска да се разтовари за час и половина. Като знаем какви са терените, какви съдии ръководят срещите...
Догодина в елита ще има два отбора от Бургас... - Това е чудесна новина. Ще има конкуренция и на градско ниво. Дори и в момента Черноморец е много добър отбор. Те имаха известни проблеми с чужденците, заради които променяха начина на игра. Въпреки това обаче може би трябва да са на по-челна позиция, отколкото са в момента. Иначе между феновете не може да има сравнение. Черноморец има един автобус привърженици всичко на всичко. Нефтохимик е много по-обичаният и подкрепян отбор в Бургас. Всяко сравнение е неуместно.
Преди година и половина бяхте съкратен като главен селекционер на Нефтохимик. Заболя ли ви? - Така е, но ги разбирам шефовете. Те искаха да съкратят бюджета, да намалят разходите. А моята функция беше такава, че можеше и без нея. И с мен, и без мен беше все тая. На никого обаче не съм обиден. А и не държа да бъде аз човекът, от когото зависи всичко в клуба. Хората, които ме познават, ще го потвърдят. Този период съм го забравил.
Бяхте вицешампион с Нефтохимик, яд ли ви е, че не вдигнахте титлата с отбора в средата на 90-те години? - Безспорно. Нека не звучи претенциозно, но по това време Левски и ЦСКА се равняваха по нас. Те идваха в Бургас с единствената мисъл да паднат с по-малка разлика. В продължение на поне 3-4 години ние бяхме най-добрият отбор в България - като стил, като футбол. Ние диктувахме модата. Бяхме страхотен колектив, едно цяло. Всички играчи бяхме семейни приятели, уважавахме се страхотно. Мога да ви кажа, че поне 6-7 от нас получаваха много по-примамливи финансови предложения от други клубове, но останахме верни на Нефтохимик. Правехме го заради хората, които пълнеха стадиона. Нефтохимик е играл пред препълнени трибуни, дори срещу последния в класирането. Това показва обичта и уважението на хората. Те идват заради нас, а не да гледат съперника, както е сега. В момента някои стадиони в провинцията се понапълват само при гостуване на грандовете, но това е заради Левски и ЦСКА.
И все пак защо не станахте шампиони? - Ето това е единственото лошо нещо от този период. Но явно е имало и други фактори, които са определяли носителя на титлата. Години по-късно разбрахме за някои от тях. Ние пък бяхме страшно коректен отбор, играехме винаги честно. Може и това да ни е попречило. Но никой не може да ни отнеме тръпката на терена.
Възможно ли е този Нефтохимик да надмине онзи славен отбор? - Никога не казвай "никога". Дано да стане, аз го желая. Всички искаме нашият Нефтохимик да е част от нещо много голямо, много сериозно. Затова обаче трябват мощни спонсори и идеална организация.
Вашият трансфер в ЦСКА предизвика първия сериозен скандал по оста Бургас - София. Защо се стигна до подобна драма?
- Много беше неприятно. Най-вече ме болеше за ЦСКА, но нямаше какво да направя - това бяха отношения между клубовете. И до днес не знам дали Порточанов има пръст в тази история. Най-ощетени бяхме ЦСКА и самият аз. Имах тригодишен договор, а останах на "Армията" само 6 месеца.
Източник: "Меридиан мач" |