© Bulphoto

Колко лош е Българският футболен съюз, г-н Касабов?
- Достатъчно. Така е поне от 1977-а, когато като студент започ­нах работа на хонорар в международния отдел на тогавашната фут­болна федерация. Наистина не по­мня някога централата да се е ха­ресвала особено, защото в Бълга­рия винаги трябва да има виновник. Във футбола титлата и купата няма как да се спечелят от всички. А призовете в края на сезона не се раздават, както беше на "Златният Орфей", където за всеки участник имаше поне по една награда.

Бяхте вицепрезидент и при покойния вече Иван Славков. Подобна ли беше ситуацията?
- 0, на моменти и по-тежка. Бате­то обаче с хладнокръвие и с прос­ловутото си чувство за хумор туши­раше напрежението. А имаше в ек­ипа си и безценния управленец Иван Вуцов. Неговият широк гръб поемаше всякакви недоволства и обвинения - от по­тъването на "Титаник" до писането на календара на маите за края на света.

Ето, сега пак на­става спор - за да­тите на четвъртфиналите за Купата на България.
- Искам да попитам уважаваните президен­ти на четвъртфинали-стите: "Как да ви угодим, господа?" Зимата ви е студено и не всички има­те терени с отопление, подходящи за този период. Лятото ви егорещо, но не всички имате осветление за късни мачове, кога­то е по-прохладно. И как тогава БФС да реши въпроса, без да има недоволни? А и нали Профилигата администрира турни­ра за купата? Нека лигата да каже кога да се играе, а не да критикуват по навик президента Борислав Ми­хайлов и БФС.

Арбитрите ли са голямото зло на родния футбол?
- Техните грешки са повод за ата­ките към БФС, това е факт. И когато се случат на възлов мач, се започ­ват едни "бляскави" актьорски ве­чери на футболните босове. Пред тв камерите те говорят за вината на БФС в стил футболен апокалипсис, за световна конспирация, за...

А то са само едни обикновени далавери, така ли е?
- Не приемам иронията ви. БФС е подписал конвенцията на УЕФА за съдиите и комисията у нас получа­ва по 200 000 евро годишно от евроцентралата. Целта е арбитрите да не са зависими и да имат средства за обучение, специализация и въз­можности да се усъвършенстват. Аз приемам, че президентите на клубове наистина са най-честните хора на света, но макар и да пъту­вам много, съм в кухнята на българския футбол от 35 години. И няма как да не съм чувал за нерегламен­тирани контакти на собственици с рефери. Също и за обратния ва­риант - съдии да търсят връзка с по-богатите шефове на отбори. Но БФС не е следствие или прокурату­ра, за да докажем подобни маши­нации. Можем само да сезираме органите и го правим. А като вицепрезидент призовавам: Нека съ­дия, който е получавал поръчка от футболния съюз, да манипулира даден мач, да излезе и да каже с имена кой, кога и как го е накарал!

Какво казахте на съдиите на последното им тържество?
- Господа, видях автопарка от ва­ши коли пред залата и веднага раз­брах, че не се налага да вдигаме съдийските такси за мачовете.

Но във "В" група заплащане­то е по 40-50 лева на мач?
- Така е, но и аз не съм започнал като делегат на олимпийския фи­нал в Лондон 2012. Всяко нещо с времето си.

Откъде започнахте?
- От мача "Ботев" - "Арминия" (Билефелд) за Интертото във Враца през 1978-а, като делегатският ми хонорар бе 17 лева. А дебютните ми изяви във футбола бяха още като ученик в Мюнхен - от "Байерн" ме ангажираха за преводач при домакинствата на рускоговорящи отбори. Впоследствие като студент ра­ботех на хонорар във футболната ни федерация и така нататък, дока­то на 45 г. станах вицепрезидент. Пътят съм го извървял за 20 години. И затова когато някой във футбола започне да ми говори някакви фантасмагории, го спирам още на първия "куплет".

Как оценявате изминалата го­дина за БФС?
- Случиха се добри неща. Заслу­жихме домакинството на Евро 2015 за юноши. И онези, които питаха каква е ползата за България, че Борислав Михайлов е член на Из­пълкома на УЕФА, получиха поре­ден отговор. За първи път от десе­тилетия два юношески отбора на България се класираха за втората, така наречена елитна фаза, на ква­лификациите. Националният тим не само тръгна нагоре, но даже се върна в играта за класиране на све­товно. Възхитен съм от Любо Пенев - сплоти отбора, вдъхна му живот и амбиция, придаде му класа, жела­ние за работа и себераздаване.

Но и четирите ни отбора кон­фузно отпаднаха още в началото на лятото от евротурнирите?
- Да, и клубните президенти, кои­то постоянно търсят грешките из­вън себе си, трябва да си отговорят защо стана така. А като централа мога да призная друга вина - срав­нително бавно стартирахме реали­зацията на някои идеи по обектив­ни и субективни причини. Не пред­ставяме добре пред общественост­та това, което правим. Например десетките курсове в чужбина за нашите кадри. Обмените и осигуряването на най-добрите условия не само за първия тим, но и за всички национални формации. Сега сме пред подписване на конвенция за обмен с Германския футболен съюз и ще домакинстваме за втори път в рамките на 7 години на Изпълком на УЕФА. Готови сме отдавна и са­мо чакаме държавата да даде зеле­на светлина за строежа на националната футболна база, която се съфинансира от ФИФА и УЕФА.

Не и според Христо Стоичков, Христо Бонев, Христо Порточанов... Спирам само с недоволните Христовци.
- Стоичков е най-големият наш футболист пред света и ме боли, че са в конфликт с Боби Михайлов. Като ги слушам поотделно всеки е прав за себе си, но... в крайна смет­ка не само никой не печели, но и двамата губят. Губи и българският футбол. Ние нямаме толкова много икони и е грехота да ги похабяваме с лека ръка.

Знае се за голямото ви прия­телство с Франц Бекенбауер. Как се стигна до това Кайзера да обявява, че България е едно от най-любимите му места?
- Легенди по темата много. По­знаваме се от 28 години, но станах­ме много близки през 1986-а на световното в Мексико. В един от малкото моменти в неговия живот, когато е имал нужда от помощ, аз имах шанса да отговоря с малък жест. И след него се роди едно го­лямо приятелство, за което отгово­рът не може да се побере дори в цяла книга.

Ваши приятели се шегуват, че сте единствениятбългарин деле­гат на ФИФА на олимпийски фи­нал - мъжкия на "Уембли", защо­то 20 дни сте били съседи по апартаменти в хотела с шефа на световния футбол Сеп Блатер...
- И англичаните биха завидили на този хумор. Даже ще го допълня - на олимпиадата Пекин 2008 също бях съсед на Блатер, но се уредих "само" с полуфинала Аржентина -Бразилия...

А ако оставим хумора...
- Десетки години са необходи­ми, за да те приемат с нужната тежест висшите шефове на
футбола. И не само да ти да­дат визитката си, но и да ти вдигат после личния си те­лефон. Доверие се печели бавно и след много про­верки. Затова и днес, по­вярвайте, не знам кога бях по-щастлив - кога­то получих наряд за финала в Лондон, или когато преди 15 години Блатер спря да бърка фа­милията ми и за­почна да ме на­рича вече Каса­бов, а не Колосков, Кабасов и т.н.

БОК ви на­гради с пре­стижното от­личие "Спор­тът за един мирен свят". Българските или между­народните призове са повече във витрината ви?
-Не знам, но честно каза­но, родните са ми по-мили. Особено този, който получих от БОК, защото олимпизмът е нещо велико. Използвам случая да бла­годаря на Стефка Костадинова и Белчо Горанов за признанието.

Всяка година заедно с Егидиус и Мариане Браун, Бекенбауер и Хорст Шмит правите да­рение на сираци у нас. Така ли ще е през 2013-а?
- Живот и здраве, разбира се. Ще ви доверя нещо. На 22 години аз преживях тежка мозъчна опера­ция и професор Карагьозов ми спа­си живота. Остана ми само леко увреждане в говора. Имах късмет и оттогава знам, че в живота не тряб­ва само да вземаш, трябва и да дадеш. Щастлив съм, че дори и неволно нещо да пропусна по въ­проса, половинката ми Силвия ня­ма да го пропусне. Може би тя е австрийката, която обича най-мно­го българските дечица от домове­те.

Извинете, забравихме нещо важно. Кой ще стане шампион?
- О, Батето, светла му памет, го няма. Той ви казваше на вас, жур­налистите, тези тайни. А на мен сега и в изпълкома никой не ми доверява, а говорят, че там се ре­шавало всичко. Ще им направя другия път забележка на колегите. Можеше поне на коледния изпъл­ком да решим на кого да подарим титла или поне купата.