© neftochimic.com

-Какво е чувството да имаш над 100 мача за Нефтохимик?
Диян Лефтеров: Много добро. Особено като юноша на клуба.Това е голяма чест за нас, че толкова време останахме в клуба. Надявам се да запишем и още. Особено ако влезем в А група догодина да запиша официални мачове и там. Това е моя мечта - да играя в А група с Нефтохимик. Досега не съм го постигнал с Нефтохимик, но се надявам, че догодина ще стане.
Любомир Божинов: Напълно подкрепям думите на Дидо. Много горд и щастлив съм, че имам 100 мача за Нефтохимик. Миналта седмица в едно друго интервю, казах че Нефтохимик е отбора на Бургас. За мен винаги е било чест да играя за този отбор и ще се радвам да ги утроя ако мога. Дай боже отбора от лятото да е в А група.

-Много или малко са тези мачове?
ДЛ: Надявам се малко. Както каза Любо - да ги утроим. И още доста години да играем в Нафтата.
ЛБ: И аз съм на това мнение. Живи и здрави да сме, мисля че можем да го постигнем.

Какво помните от дебюта си със зелената фланелка?
ДЛ: При мен бе доста отдавна. Мисля, че при Георги Василев направих дебют с Нефтохимик в професионалния футбол. Но не мога да кажа точно в кой мач беше.

-В Източната Б група, срещу Миньор Радневo.
ДЛ: Да, точно така. Генерала ми даде началото.
ЛБ: Аз помня много добре дебюта си. Бях на 18 години, Нефтохимик беше в А група. Тогава италианци водеха отбора. Срещу Несебър около 8-9-та минута Благо Митрев се контузи и аз трябваше да го заменя. Завършихме 0:0. По ирония на съдбата, първият ми гол в професионалния футбол за Нефтохимик също е в Несебър, тогава под ръководството на Георги Василев в Б група.

Кой е най-запомнящия се мач в който сте участвали ?
ДЛ: Мача във В група срещу Ботев Пловдив през 2010 година. Стана доста хубав мач. Имаше много публика. На ниво аматьорски футбол двата отбора направихме много добър мач. Винаги ще помня този мач. На стадиона беше страхотно.
ЛБ: За мен най-великия мач в който съм участвал ,макар че го загубихме, беше 1/4 финала за Купата на България срещу Левски. Георги Василев водеше отбора и аз и моят съименник Любомир Любенов вкарахме головете. Много добре се чувствахме. Горе на трибуните беше моето семейство. Всички много се зарадваха. Лошото е, че загубихме и отпаднахме, но този мач остава за мен най-вълнуващ. Даже го имам на диск вкъщи и когато мога го гледам.

-Кой е мача, за който най-много съжалявате?
ДЛ: Пак този мач с Ботев. Съжалявам, че не можахме да победим. Много искахме да ги победим в този мач, макар че те бяха на доста точки пред нас. Наистина съжалявам, че не ги победихме.
ЛБ: За мен е друг мача. Това е баража срещу Видима-Раковски за влизане в А група в Стара Загора.Това ми е най-тежкия мач , който съм играл. Няма да забравя, че след мача трябваше да пътуваме за сбор на младежкия национален отбор и ми беше доста тежко. Загубихме, не можахме да влезем в А група. Като че ли това ми е бил най-трудния мач за Нефтохимик.

Кой треньор е оказал най-голямо въздействие в развитието ви, като футболисти?
ДЛ: Аз ще кажа веднага - Панайот Горов. От деца до юноши -старша възраст той ми е бил треньор. Благодарен съм му, че ме налагаше и ме научи на А и Б във футбола. Оказа ми голямо влияние в развитието ми, като футболист, за което съм му благодарен.
ЛБ: Моят първи треньор беше Неделчо Матушев. Той ми показа доста неща и съм му много благодарен. След това съм бил при Тодор Койчев и в юношеският национален отбор отново при Неделчо Матушев. В мъжкия отбор смених няколко треньора, от които на Георги Василев дължа страшно много. Той е човека, който ще уважавам докато съм жив.

-Възпитаници сте на ДЮШ на Нефтохимик. Като малки имали ли сте футболист от мъжкия отбор, на който сте искали да подражавате?
ДЛ: Аз много харесвах Митко Трендафилов и Милен Георгиев. Като малък баща ми ме водеше на доста мачове на Нефтохимик. Не сме изпускали домакинските срещи. Техния стил доста ми харесваше. От защитниците- Малин Орачев. Голям фен съм му. Имал съм честта да играя с него в определен период от моята кариера. Спокойствие, техника, много ми харесваше играта му.
ЛБ: На мен лично целия отбор ми харесваше. Те бяха най-добрия отбор през 95-та и 96-та година. Бях на 9-10 години. Тогава Нефтохимик стана втори. Мачовете с Бран също няма да ги забравя. Станимир Димитров,Тошко Киселичков, който сега ни е треньор, бяха футболистите, които според мен се отличаваха, но и отборът беше доста силен като съвкупност.

-Футболисти, като Митко Трендафилов, Тошко Киселичков, Станимир Димитров имат по над 300 мача за Нефтохимик.Други, като Станчо Цонев, Благо Митрев, Милен Георгиев са с над 200 мача. Как ви се струват тези цифри на вас, като футболисти на Нефтохимик, в този момент? Постижими ли са според вашите амбиции и възможности?
ДЛ: Абсолютно. Дано след време да говорите и за нас с Любчо по същия начин. Това са доста мачове. Оставили са траен белег в историята на Нефтохимик. Надаме се, че след време и ние да го направим.
ЛБ: Подкрепям думите на Дидо. Само да сме живи и здрави. Това е постижима цел.Имаме доста футбол пред нас.

-Бихте ли играли за Черноморец?
ДЛ: Никога. Абсурд.Няма такъв вариант.
ЛБ: Играл съм и за Черноморец. Не го крия. Но тогава се бяха стекли така обстоятелствата. Но сега, в Бургас Нефтохимик е отборът за мен. Просто няма как да изиграя мачове за Черноморец. Дори баща ми да стане треньор там, няма как да играя за този отбор.