- Последно те видяхме в игра срещу Лудогорец, когато напусна терена заради контузия. Възстановен ли си вече?
- Да, тогава още през първото полувреме почувствах лека болка, получих разтежение и се наложи да изляза принудително. След като си починах няколко дни, болката започна да отшумява и поднових тренировки. Вече се готвя наравно с останалите. 

- Трудно ли ти е да се пребориш за мястото си при наличието на Фо-Поре и Румен Трифонов? 
- Преценката е на треньора. Конкуренцията на моя пост е голяма. Тренираме всеки ден, борим се за своето място, но треньорът преценява, кой ще играе в крайна сметка. 

- Напоследък в отбора се налагат повече юноши, как младите футболисти се адаптират толкова добре? 
- Хубавото е, че треньорът ни гласува доверие и ни включи в мъжкия отбор. Ние от своя страна се трудим упорито. Дава ни се шанс, а ние се стараем да се представим на високо ниво, както и по-опитните футболисти. 

- Един от най-наболелите проблеми във футбола са школите, но ето, че има и места, на които се работи правилно с подрастващите... 
- Така е, тук се работи на много високо ниво и резултатите са на лице. Сами виждате, колко юноши има в мъжкия отбор. И при нас, и в Ловеч явно се работи правилно. Не е никак малко да вкараш 5-6 играчи от школата в първия отбор, особено за България. 

- Доскоро се разчиташе предимно на чужденците, тази година обаче, българите по нищо не им отстъпвате... 
- Такава е ситуацията в клуба, че клубната политика го налага. Не разполагаме с кой знае какви финанси и в отбора се налагат млади момчета. Така и българският футбол расте, това е добре както за клуба, така и за националния отбор. Дай Боже един ден от тези школи да излезе и следващият Бербатов. 

- Кога и как започна с футбола? 
- Започнах да играя на 10-годишна възраст в Сливен. Четири години по-късно се преместих в Бургас. Изкарах две години в Черноморец Поморие, където играх финал за Купата на България и бараж за влизане в А група. След това дойдох в Черноморец Бургас, където съм вече втора година. 

- Племенник си на Пламен Крумов, това помага ли ти по някакъв начин? 
- По-скоро ми помага. Той е човекът, който ме доведе в Бургас преди време и съм му благодарен за всичко, което прави за мен. Заради него, още повече се старая да съм на ниво и да израствам. 

- Първите мачове не се забравят, кои са твоите най-силни моменти досега? 
- Спомням си дебюта си за Черноморец - миналата година срещу Видима-Раковски. Мачът беше в Севлиево и победихме с 1:0. Искам да благодаря на Димитър Димитров-Херо, че ми даде възможността да играя в А група. Изиграх няколко мача на високо ниво, които ми помогнаха да натрупам повече опит и самочувствие. В Б група също имах някои запомнящи се мачове. Един от тези, които са останали в съзнанието ми е двубоят с Доростол, когато вкарах два гола. Последният мач, в който взех участие - победата над Лудогорец също е с много голямо значение за мен. 

- В Черноморец се наблюдава някакво интересно съотношение между опита и младостта, лесна ли е комуникацията? 
- Това е едно от най-хубавите неща, че отборът притежава отличен колектив. Опитните футболисти помагат на по-младите да се адаптират и да се развиват. 

- Последните попълнения от школата са Милчо Ангелов, Станислав Дрянов и Михаел Орачев, бързо ли се адаптираха към мъжкия футбол? 
- Това са млади футболисти с много голяма перспектива пред тях. Притежават качества, бъдещето е пред тях. Юношески национали са, представят се добре. Предполагам, че ако продължават така, ще израснат много. 

- След неуверения старт, Черноморец набра невероятна инерция, как го постигнахте? 
- В началото ни беше трудно, програмата беше много тежка, а в отбора имаше твърде много нови футболисти. След това всичко си дойде на мястото. Чужденците се адаптираха, а отборът тръгна нагоре. Виждате, как се представяме сега, след като всички се сработихме - десет мача без загуба. 

- През зимата Черноморец отново ще се раздели с основни футболисти, оптимист ли си за пролетния полусезон? 
- Може да се каже, че да. Сигурен съм, че Димитър Димитров ще направи силен отбор и през пролетта, който ще се противопоставя на грандовете. 

- От кого се учиш във футбола? 
Гледам Реал Мадрид, Барселона, испанското първенство като цяло. Там се играе добър футбол, от всеки един футболист на такова високо ниво, можеш да взимаш най-доброто. Тук в България винаги съм се възхищавал на Мартин Петров. 

- Какво е мнението ти за българското първенство, имат ли шанс талантливите момчета да израснат като футболисти тук?
- В България не липсват скандали, но виждам и много положителни неща. Важно е да се дава шанс на младите футболисти, за да растат нагоре. 

- Кои са най-близките ти приятели в отбора? 
- Със всички се разбирам перфектно, но най-добрият ми приятел е Жоро Терзиев. С него сме израснали заедно и до ден днешен продължаваме да сме неразделни. 

- Имаш ли приятелка, момиче, което да те подкрепя? 
- Нямам, сам съм и все още чакам. Все още търся правилното момиче. За мен преди всичко е футболът, предпочитам сега да се концентрирам върху него, ще има време и за момичета. 

- Какво е хобито ти, как се развличаш през свободното си време? 
- Обичам да играя с приятели на малки вратички. Особено когато сме във ваканция, това е любимото ми занимание и ми доставя най-голямо удоволствие. Имам да уча още много за футбола, затова не ми омръзва.