Димитър Димитров: Битката със съдиите е по-трудна от моята

Старши треньорът на Черноморец Димитър Димитров има много по­беди над Левски начело на различни отбори. Днес Херо отново ще се изправи срещу сини­те, а за него това е възможност да се срещне с публиката, която го дока­ра до сълзи и му да­де кураж да се бори с тежката болест. Преди мача Димитров говори пред "Тема Спорт".

Г-н Димитров, имате ли някаква представа как ще играе Левски и с какво може да ги изненадата в тактически и игрово отношение?
- Имам някаква идея в главата си как да протече мачът. Отделен въпрос е дали ще успеем да я реализираме. Притеснява ме, че в нашия отбор невинаги има постоянство.

Значи Левски са ви ясни ка­то стил и начин на игра?
- Ами да. Предполагам, че и ние сме по същия начин ясни на Левски. Вероятно повечето чуждестранни футболисти, ко­ито имаме, не са им достатъч­но познати, но те вече записа­ха доста мачове през пролет­та. Аз имам представа за начи­на им на игра и характеристи­ката на повечето нови футбо­листи и, общо взето, за пове­дението им на терена.

Променя ли нещата това, че Левски са с нов треньор, впрочем двама?
- За мен лично нищо не про­меня. Знам, че сега те са поста­вени под огромно напрежение и трябва да спечелят мача на всяка цена. Това до известна степен ще бъде плюс за нас.

Нека ви върна на мача ми­налата година, когато лоша­та новина беше прясна за вас. Даде ли ви импулс подкрепа­та най-вече на феновете на Левски?
- Естествено. Много пъ­ти съм казвал, че подкрепа­та на хората ми помогна изключително много в то­зи момент. Разбира се, от феновете на Левски не очаквах да реагират тол­кова спонтанно и да ор­ганизират това, което направиха на стадиона. Тук е моментът да им благодаря изключител­но много за подкрепа­та, която ми оказаха. Искам да им благодаря по някакъв начин на те­зи хора с добра игра на моя отбор. Те обичат красивия футбол.

Имате ли сили да кажете на обществеността докъде стигна борбата ви с тази бо­лест?
- Трудно е човек да каже ед­нозначно - да, спечелих битка­та или не съм я спечелил, защо­то тя е доста дълга. Засега се чувствам добре и вярвам в каузата. Ще мога да бъда по-ясен и по-категоричен след шестата ми интервенция, която ще бъ­де през април. На 24-и пътувам, на 27-и ще бъда в Австрия и тогава вече ще съм повече наясно с моментното ми състоя­ние.

Засега обаче лекарите каз­ват, че, образно казано, мачът се развива във ваша полза?
-Да.

Лекарите не ви ли казват да бъдете по-спокоен по време на мачовете? След като се завърнахте от Саудитска Арабия, казахте, че вече сте по-улегнал.
- Казват ми. Професорът, който ме лекуваше, ми каза да се откажа временно от профе­сията си, докато се излекувам, с цел да избягна тези вредни емоции. Знам какво представ­лява това нещо за мен и знам как ми вреди, но трудно мога да избягам от себе си и от емо­цията, която имам, и особено от реакциите си на терена. Някой път реагирам спонтанно, а след като свърши мачът, си давам отговор, че това, което съм направил, е неправил­но и е против моето здраве. Оценявам тези неща и се опит­вам да ги изчистя, но явно на тези години е трудно да го направиш на сто процента.

Не сте ли наясно, че тези неща, за които се ядосвате, като съдийството, не могат да се променят в България...
- Наясно съм. За голямо съжа­ление просто не може да се промени. Много хора ми каз­ват, че тази битка е предварително обречена и е по-трудна от тази, която водя аз. Все се надявах, че ще се промени и ще изчистим футбола, за да бъдем честни към себе си. Много хора се смеят и не вярват на думите, но ще дойде мо­ментът, в който всички ще трябва да погледнат в една по­сока.

Заради по-спокойното ежедневие ли отново отка­захте на Левски в най-ранен стадий на преговорите?
- Винаги съм пренебрегвал се­бе си и съм се поставял на последно място в интерес на ра­ботата и семейството ми. Но дойде време, в което трябва наистина помисля за себе си. В момента имам изключително много причини, за да остана в Бургас. Като започнем от бит­ката ми с болестта и ...За мен здравето ми е най-важното не­що в момента. Трябва да бъда близко до семейството си. Имам нужда от тях. Не се чувствам още на сто процен­та здрав, за да приема ново предизвикателство.

Как се развива за вас първе­нството, някои хора бързо ви отписаха от борбата за тит­лата, а и както казвате вие, ви липсва постоянство?
- Аз съм реалист човек и смя­там, че нямаме нужния потен­циал да се борим за шампионс­ката титла. Второ, не във всички мачове играем на ниво­то, което ми се иска и което аз желая, тоест липсва постоя­нство в добрите ни игри. Аз винаги съм бил критичен към отбора си. И трето, се връща­ме на тази конюнктура в Бъл­гария, видяхте какво беше на мача с Берое. Видях лошата страна на българския футбол и знам, че никой няма да ни оста­ви. Даже и първите два факта да са налице.

А ако в състава бяха Анеси и Жужу, можеше ли спокойно да кажете, че имате шанс за титлата?
- Охо, да. Смятам, че с тях шансовете ни щяха да бъдат значително пo-големи във всяко отношение. Времето винаги оценя нещата. Смея да твър­дя, че това бяха двама от най-резултатните и качествени футболисти.

По същата матрица ли ще действате през лятото? Сигурно вече има оферти за на­шумелите чужденци от ва­шия тим.
- Обстоятелствата ни при­нуждават. Нямаме други вари­анти. Трябва да работим по съ­щата схема. Най-добрият ва­риант е да запазиш най-добро­то и да надграждаш. Тогава ще направиш много солиден и здрав отбор. Понякога обаче нещата не зависят само от нас.

Според вас как ще се развие първенството оттук на­татък? Ще има ли като в старите години бясно надцакване?
- Намекнах за това нещо. Първенството започна, а приятелските мачове продължават, само че не са в Анталия. Имам чувството, че са се вър­нали деветдесетте години, които бяха най-неприятните за българския футбол. Тогава корупцията бе на много високо ниво. Ако погледнем само спортно-технически нещата, на база игрите, които показват отборите, за мен Лудогорец трябва да бъде шампион.

Лудогорец претърпяха три загуби, но в отбора нямаше сътресения. Не е ли това положителната разлика спрямо деведесетте години? Защото когато отборът е напомпан с пари, треньорът е "чао" при три-четири загуби, а тук това не се случи...
- Това говори добре за ръководството на тима, че е здра­во стъпило на земята и разбира, че във футбола има победи и загуби. Не е нормално да имаш само победи без загуби или да си допуснал само една или две. Така че тези хора гле­дат и мислят съвсем трезво. Това говори добре за тяхното израстване като ръководите­ли. Това още повече ги прави фаворити. Не мога да кажа си­гурни, защото ЦСКА има доста точки аванс. За мен разликата, която се получи при червените, са два елемента. Първият е връщането на Стойчо Мла­денов като треньор, който изстисква максимума от потенциала, който притежава този отбор, и създаде дисцип­лина и организация в играта. Вторият фактор е публиката на ЦСКА, която според мен оказва много сериозно влияние в много от мачовете. Отново се връщам на това, че Лудого­рец играе най-красив и атрак­тивен футбол.

Нещо да кажеш за любимия ти тим Барселона? Като игра има ли прогрес или тъпчат на едно място?
- Има някакъв такъв нюанс. Като че ли не показват този атрактивен футбол, който де­монстрираха в много от мачо­вете. Смятам, че в последно време Реал Мадрид показа из­растване както като отборна игра, така и голямо израстване от страна на Роналдо във вся­ко отношение. Ще ни бъде тежко и трудно, но се надя­вам, че Барса ще стане шампи­он и носител на Купата на Кра­ля, както и на Шампионска ли­га.

Обмисляли ли сте да посе­тите тренировките на ня­кой от добрите отбори на За­пад?
- Не си правя далечни плано­ве, защото знаете в какъв пе­риод съм в момента. Но мога да го направя това нещо.

Ако ви попитам за Атлетик Билбао, ще говорите дос­та време...
- За мен там е един от най-добрите треньори в света - Биелса.

Откога следите неговото развитие?
- От много отдавна. Някой ще каже, че му симпатизирам, защото и той е по- темпера­ментен. Винаги съм следил то­зи човек и винаги където е бил, е оставял своя почерк. Най-трудното за един отбор е да изгради стил. Когато пог­ледна тимовете му, винаги мога да позная, че той е треньор. Крайните играчи са точно до тъчлинията, което, от една страна, е неправилно, ако загубиш топката, а, от друга, е правилно. Това се на­рича компактност. Винаги го обяснявам на моите футболис­ти. В кой квадрат ще бъде по-лесно да гониш топката - в такъв с 10 или с 15 души. Есте­ствено, че в по-малкия. Така е, когато един отбор владее топката и максимално се разгърне, затруднява много своя противник.