©

- Милене, имаше сериозни очаквания да влезеш в политиката, помагайки чрез нея на спорта в Бургас. Защо не се получи?
- Очакванията бяха изключително големи - и от моя страна, и от обкръжението ми, а и от господин Николов, който направи много за нашия град. Мисля, че той възлагаше надежди да използва моя професионализъм в менажирането на спортните комплекси, които са изградени в последните години в град Бургас, и тези, които тепърва ще се изграждат. Един от проблемите в генерален мащаб е, че в целия общински съвет има четирима-петима души, които са разпознаваеми след Айтос на Запад. Аз исках да съм сред разпознаваемите и да помагам на моя град, защото го обичам. Затова приех с голямо огорчение моя личен неуспех. Но до някаква степен пък си е и успех, защото много хора пък ме подкрепиха на фона на неравностойната битка с кмета господин Димитър Николов, когото не мога да определям като противник, защото той свърши уникална работа за града. Битката с доказано работещия за Бургас човек от партия като ГЕРБ беше крайно неравностойна. Още повече че аз съм лаик в този вид дейност. Затова търся и в неуспеха успех.

- Наистина ли на изборите феновете на любимия ти "Нефтохимик" не показаха желание тяхно момче да работи за спорта в Бургас? И ако да - защо?
- За съжаление се забрави това, което аз и покойният вече Георги Танев направихме за възраждането на "Нефтохимик". Защото след ерата "Балъков" за "Черноморец" отборът на "Нефтохимик" беше, така да се каже, закрит. Тогава се организирахме за много кратък период от време. Но хората бързо забравят направеното, а и не искат да отворят очи за това, което щях аз да правя за "Нефтохимик" като човек вътре в общината. Както аз забравих за изборите, така и те набързо забравиха кой какво прави за този отбор, един от символите на Бургас. И не ми помогнаха в момент, в който аз имах нужда. Имам голямо разочарование в себе си. Не бих го нарекъл предателство, а разочарование. Имаше разединение от фенската маса. Но в по-голямата си част феновете подкрепиха хора, които с нищо не са помагали на отбора. Явно животът изкриви нещата.

- Имаше и призив от "Нефтохимик" феновете да те подкрепят, но явно и това не се оказа достатъчно. Колко гласа всъщност не ти стигнаха?
- И от самия клуб не усетих тази силна подкрепа, на която се надявах. Но е по-важно да благодаря на всички, които ме подкрепиха. Защото трябва да се оцени и фактът, че с това, което господин Николов направи за нашия град, обезсмисли цялата надпревара. Около 200-300 гласа не ми достигнаха за място в общинския съвет. Но не беше целта само аз да съм там от нашата партия. В крайна сметка остана само огорчение. Правех две-три срещи с феновете. По 5-6 човека ме почитаха. Много несериозна работа. И от клуба не усетих нужната подкрепа.

- Сигурен ли си, че точно феновете са те пренебрегнали като политик?
- Нека не ги приобщаваме всички, защото все пак имаше хора, които реално ме подкрепиха, като ръководството на фен клуба. Но разединението е огромно. А аз нямаше и да се приема за политик. Просто това беше стъпалото, което щеше да ми позволи да менажирам спорта в Бургас. Но вече започвам само да си гледам бизнеса. Сега с Георги Чиликов и наши приятели изграждаме хубав спортен комплекс. И през март ще проведа може би най-големия градски турнир, реализиран на територията на България. Комплексът ще е зад окръжната болница и ще е с игрища за футбол и тенис.

- Пропада ли с твоя неуспех плана за връщане на "Нефтохимик" в Бургас с изграждане на стадион в града, за да не играе тимът в Долно Езерово?
- В мое лице пропада, защото аз можех да помогна само ако бях в общината. Връщането на "Нефтохимик" в Бургас чрез изграждането или модернизирането на комплекс беше първа точка в идеите ми. Въпреки че аз съм закарал отбора в Долно Езерово, там не е бъдещето на "Нефтохимик". Всъщност в тази ситуация "Нефтохимик" няма бъдеще. Аз пак ще опитам да помогна и ще споделя вижданията си с кмета, но в такава борба някой трябва да е моторът. Колкото и да е добър даден проект, ако някой не е ангажиран с него, хората си имат други приоритети, с които също трябва да се справят. Другият ми основен приоритет щеше да е развитие на масовия спорт, който е тотално затрит след комунизма.

- Би лиразказал как всъщност се роди сегашният "Нефтохимик", почнал от аматьорския футбол и състезаващ се в момента в "Б" група?
- След като "Нефтохимик" се преименува на "Черноморец" (Поморие), аз помагах на Георги Танев във възраждането на този отбор. Също и кметът, защото той знаеше, че трябва да има два бургаски клуба. Тогава решихме нашият отбор, който бяхме направили, да се преименува от "Атлетик" на "Нефтохимик". Всички плюят много господин Митко Събев, но той имаше доблестта да прехвърли всички нематериални активи на нашия клуб. Оттам насетне за мен остана по-лесната задача - да събера всички момчета, които се отзоваха за идеята. И единственият вариант беше да отидем да играем в Долно Езерово, защото в Бургас няма къде. Откъм инфраструктура Бургас има нужда от още един стадион. И кметът го осъзнава. Кметското ръководство в негово лице и в лицето на заместник кмета по строителството Костадин Марков са направили и правят много. Но аз за себе си загубих смисъла. Да, петдесетина фенове дойдоха да гласуват със семействата си и им благодаря, но цялостно нямаше усещане за приоритетите, които уж ни вълнуват. В общината наистина имаше и досега 4-5 души фенове, но вече споменах за липсата на разпознаваемост. Те по-скоро са превръщани в кукли на конци, а не такива, които могат да повлияят в споменатата посока.

- Как се издържа отборът сега?
- Всичко се дължи на двама бизнесмени - Вальо Каравълчев и Ники Филипов, които са богати момчета за нашите стандарти. Те милеят за "Нефтохимик", но не знам кога ще им омръзне да наливат от пусто в празно. Те издържат отбора, без да парадират и да се рекламират. Но генерално "Нефтохимик" витае в сферата на несигурното бъдеще. Тези сериозни момчета наливат пари, за да правят радост. Но правят радост на 200 човека в Долно Езерово. А даваш над половин милион лева годишно. За "Б" група ти трябват 700-800 хиляди лева. Ти ги даваш за 200-300 души и храниш семейства. Но ако не е в град Бургас за 3000-4000-10 000 човека, дали си струва? Дай боже тези момчета да продължат да виждат смисъла.

- Опасяваш ли се от ново затриване на отбора и връщане в аматьорския футбол?
- Не бих искал да съм такъв лош пророк. Единственото, което се загуби с това, че не влязох в общинския съвет, е свързано с материалната база. Защото отбор без база няма бъдеще. От едно време Долно Езерово е било само тренировъчна база, а ние нямаме нищо друго. От мач на мач феновете стават все по-малко. Останаха малко, крайни запалянковци. А на двата мача с "Ботев", които се играха на стадион "Лазур", гражданите на Бургас показаха, че имат интерес към "Нефтохимик". Затова сред приоритетите ми щеше да е създаване на дом за отбора в Бургас - дали ще е с европейски пари, дали ще е с помощ от ФИФА, УЕФА, аз бях готов да работя. Който ме познава, знае, че съм много енергичен човек. Дали щях да успея, или не, със сигурност щях да приближа реализацията. А и да помогна на кмета, който има желание да го направи. Лично от него съм го чувал. Но аз не говоря за грандомански неща и изхвърляния. Немислимо е да се строи голям стадион. За "Нефтохимик" беше достатъчно да се построи едно китно 5-10-хилядно съоръжение, което да се развива с времето. За големи мачове все пак имаме стадион "Лазур". Но за "Нефтохимик" беше реално да съществува петхилядно стадионче, негов дом. Говоря в минало време, защото огорчението не ми позволява да си мисля за бъдеща борба. Загубих смисъла.

- Кметът Димитър Николов спомена, че ще ти направят бенефис в "Нефтохимик". Ще се случи ли това и кога?
- Това не се отнася само за мен. Трябва да важи за всички момчета, които дълги години давахме любовта си за "Нефтохимик", а и той ще си остане винаги част от нас. Защото всички ние - и Митко Трендафилов, и Киселичков, и Станимир Димитров, Парушев, Антон Спасов и други заслужили момчета от това поколение, си тръгнахме, без да се сбогуваме с публиката. На новия комплекс, който ще изградим, макар и на по-малък терен, живот и здраве, идното лято ще направим такъв празник. Идеята, както казах, е възраждане на масовия спорт и създаване на футболни празници.

- Как се виждаше днес, ако беше влязъл в политиката?
- На пресконференция, на която подкрепихме кмета Димитър Николов, той взе един от моите плакати и ми каза: "Занеси си го вкъщи, за да може жена ти да те вижда по-често." И аз бях възприел всеотдайната работа за Бургас като свое бъдеще. Но след това разочарование в стремежа ми да направя нещо за спорта и младите хора в града, повече едва ли ще се опитвам да влизам в политиката. Но всъщност аз не съм и приемал, че се захващам реално с политика, а по-скоро като трамплин към основната работа, която трябва да свърша.

- Коя е най-голямата ти болка, свързана с "Нефтохимик", след като не стигна до трамплина?
- Че не чувам нищо за бъдещето на "Нефтохимик" от ръководството. Какво се случва? Чуваме за трансфери, сменяме треньори, обаче го няма бъдещето. Това, за което аз исках да помогна на моя отбор. Защото продължавам да го приемам за моя отбор. Всичко, което представлявам в момента, го дължа на "Нефтохимик". Израснал съм в него. Съдбата ми е свързана с отбора. Смятам, че съм се отблагодарил, спасявайки тима в даден момент. Но искам да знам, че има и бъдеще. Исках да направя нещо. Съжалявам. Не можах.

Източник: в. "24 часа"