Олимпийските игри са генератор на огромни печалби, корупция и скандали

Намираме се на прага на най-значимото спортно събитие в световен мащаб - 33-тите Летни олимпийски игри. Техен домакин ще е Париж, а участие ще вземат над 10 500 спортисти от 204 държави, както и такива без държава, състезаващи се под олимпийския флаг.

Зад цялото вълнение и желанието за спортни успехи и резултати на границата на човешките възможности, събитието носи в себе си повече от просто забавление.

Игрите представляват и бизнес за милиарди долари приходи за Международния олимпийски комитет (МОК), пише в свой материал Асошиейтед прес. Носят, разбира се, и силно геополитическо влияние чрез разделението по нации, присъствието на най-високо държавно ниво на официалните церемонии, националните химни.

Олимпийските игри като бизнес

Официално и според своя устав, МОК е неправителствена организация с нестопанска цел, чието седалище е в Лозана, Швейцария. Той генерира 91% от приходите си от продажба на права за излъчване (61%) и спонсорства (30%).

Приходите за последния четиригодишен цикъл от зимни и летни олимпийски игри, завършващ с Олимпийските игри в Токио през 2021 г., възлизат на 7,6 млрд. щатски долара. По данни на организацията, тя връща 90% от приходите си обратно в спорта, въпреки че спортистите получават пряко малка част от тях. Страните домакини обаче поемат по-голямата част от сметките за провеждане на Олимпийските игри.

За пример, размерът на направените разходи за Игрите в Токио възлиза на 13 млрд. щатски долара. Повече от половината от тях обаче са покрити от японските държавни институции.

Членството в МОК носи предимства

МОК се състои от около 100 членове, като всеки сам избира своите представители. Най-дългогодишен служител е принцеса Нора от Лихтенщайн, а поне още половин дузина други кралски особи са членове на МОК.

По-голямата част от властта обаче е поверена в ръцете на президента Томас Бах и неговия изпълнителен съвет. Любопитното е, че технически членовете на МОК са доброволци, макар че всички разходи на Бах се покриват от комитета.

Членовете на МОК получават дневни от 450 до 900 долара, за да присъстват на заседанията, и получават първокласно пътуване и петзвездно настаняване.

Местни доброволци

Местните организатори, които помагат на страната домакин за провеждането на игрите, обикновено получават униформи, храна по време на работа и някои дребни транспортни разходи. Настаняването рядко е включено.

За пример, предстоящият домакин Париж търсеше 45 000 доброволци, а в случая с Токио първоначално са обявени места за 80 000 души. Обикновено само заможните хора могат да станат доброволци по много проста причина - бедните жители не могат да си позволят да работят безплатно.

Затова и Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. много трудно намериха доброволци. Някои от тях се появиха още първия ден, взеха си униформите и не се върнаха. Доброволческата система може да се разглежда като икономическа експлоатация.

Струва ли си домакинството?

Преди време МОК определя кой ще бъде домакин на определени игри 7 години предварително. Това се промени обаче след един конкретен случай. През 2015 г. за зимните олимпийски игри през 2022 г. се оказва, че има само две, при това не особено надеждни кандидатури: Пекин и Алмати, Казахстан. Така изборът на практика е предизвестен.

Много европейски страни, включително Швеция, Германия и Швейцария, се отказват от участие поради високите разходи. Оттогава МОК премахва старата система за подаване на оферти.

Отливът на желаещи е коректно отразен в проучване на Олимпийските игри, проведено от Виктор Матисън и Робърт Бааде. Двамата професори от американски колеж стигат до заключението, че "в повечето случаи Олимпийските игри са губещо предложение за градовете домакини".

Скандали и корупция

Друг аспект от тъмната страна на иначе светлото и позитивно събитие са честите скандали, свързани с неправомерни действия и финансови злоупотреби с публични средства.

Последните олимпийски игри в Токио бяха свързани със скандал за подкупи във връзка с договори, спонсорство и самата кандидатура, припомня money.bg. При откриването на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. се оказа, че парите са свършили. Тогавашният член на МОК Карлос Нузман, който ръководеше игрите, беше арестуван по обвинения в корупция малко след приключването им.

Разбира се, можем да се върнем назад в историята и да намерим още редица такива примери. Дали обаче това помрачава радостта на участниците и милионите зрители по света - едва ли.