©

- Ектор, вашият гол и победата на Черноморец решиха спора за участие в Лига Европа. Отстрани изглеждаше, че Локомотив е обречен. Така ли го почувствахте и вие?
- Това е заблуда. Предварително знаехме, че мачът ще е много труден, така и беше. Локомотив се опитваше да си осигури място в Европа, победата му трябваше на всяка цена, трябваше непременно да вкара поне гол. Ние влязохме спокойни в мача, гоним си нашите цели, но психически бяхме освободени. Имахме възможност да вкараме и още голове. Не се получи, но важното е, че бихме. Опитахме да играем футбол, както го правим във всеки мач. Друг е въпросът, че някога се получава, а някога - не. Остава ни да изиграем още един мач. Надявам се отново да е успешен.

- Този мач е срещу ЦСКА. През есента на Армията взехте точка.
- Вярвам, че сега можем да бием. Съперникът ни е сериозен, отбор с традиции. Стадионът ще е пълен трябва да играем добър футбол и да зарадваме феновете.

- Как оценявате сезона на Черноморец? Изиграхте доста силни мачове, но имаше и лоши резултати.
- Започнахме отлично, играехме добре, биехме. Дори по едно време бяхме на първо място. След това започнахме да губим точки. Не знам защо, може би ни липсваше концентрация. Беше тежък период, играехме, но не биехме.
Редуваха се равенство, загуба равенство. Хубавото е, че успяхме да излезем от това положение. Последните мачове също са на ниво, кръг преди края сме на четири точки от третото място.

- Това означава ли, че при повече концентрация сега можехте да сте в борбата за Лига Европа?
- Вижте, нашата цел е да играем добър футбол. Да се представяме все по-добре. Миналия сезон завършихме на седмо място, сега сме пети. Значи има прогрес. В Черноморец се работи в перспектива. Поставя се началото на нещо голямо. Черноморец е отлично организиран клуб.

- Много хора дори го обявяват за най-добре организирания?
- Сравнения с другите клубове в България не мога да правя, защото не ги познавам добре, а и имам респект към всеки съперник. Бил съм и в други държави, и от опит мога да кажа, че в Бургас организацията е перфектна. Има хубав стадион, строи се камп. Хората са амбициозни, знаят какво искат да постигнат.

- Преди да дойдете в България, сте играли в Кипър. Можете ли да сравните двете първенства?
- Нивото е горе-долу еднакво. В Кипър се залага повече на техниката. Футболът, който се играе в България, също е техничен. Но е важна много и физиката. Трябва да си отлично подготвен физически, да си издръжлив.

- Вече година сте в България. Силно или слабо е първенството?
- Говорят се много неща, има доста критики, но според мен "А" група поддържа високо ниво. Оспорвана е, а това я прави интересна. Погледнете само как малките отбори са способни да победят големите, почти всеки кръг има изненади. Ето, ние в Черноморец направихме добри мачове срещу големите отбори. Но не бяхме толкова убедителни и загубихме точки от по-малките.

- Това първенство вече е в края си. Гледате ли към следващото?
- Договорът ми е за още една година. Искам следващият сезон да е по-добър от този. Мечтая си да се класираме за Лига Европа. Евротурнирите са нещо специално за всеки отбор.

- В Черноморец има много чужденци. Как се разбирате?
- Няма никакви проблеми. Всички сме задължени да вземаме уроци по български. Изучаваме го редовно, справяме се. Говорим си още на английски, испански, португалски.

- Труден ли е българският?
- Доста, но свиквам. Децата ми обаче са по-добри от мен. Общуват свободно. Не мога да кажа, че го знаят перфектно, но със сигурност е много добре. Ходят в българско училище.

- Колко са големи?
- Дъщеря ми е на 12 години, а синът - на 5. Той вече е запален по футбола. Идва на стадиона. Разпознава футболистите. Като гледа телевизия, знае кога играе Барселона.

- Харесва ли ви Бургас?
- Много, защото има всичко, което обичам. Знаете, че Венесуела е на Карибско море. Затова и съм влюбен в морето, плажа и слънцето. В Бургас има и море, и плаж. Същото беше и в Кипър. Първите няколко месеца ми беше трудно. Все пак в началото човек трябва да се нагажда към нови хора и нова обстановка. А и има студени месеци.

- Понася ли ви студът?
- Играл съм в Аржентина, където зимата е студена. В Кипър също има зима, но не е като в България. Тази година падна доста сняг. Децата ми се радваха много. Вече свикнах с всичко в Бургас. Харесва ми, най-важното е, че семейството ми е при мен. Когато сме заедно, съм щастлив.

- Знаехте ли нещо за България, преди да дойдете тук?
- Обичам футбола и няма как да не знам за големите футболисти, за бронзовите медали на световното първенство през 1994 г. Тогава имахте фантастичен отбор.

- Сега един от този отбор ви е треньор.
- Балъков е млад в професията, може да постигне много. От него има какво да научиш. Обичам треньори да са ми хора, които са били големи футболисти. От 1994 г. помня не само Балъков, но и Стоичков, Лечков. Преди да дойда в Черноморец, знаех и някои други неща - имена на отбори, футболисти. Алехандро Сичеро, който преди време игра в Литекс, ми е приятел. Той ми е разказвал доста неща.

- В Южна Америка футболът е на особена почит. Има ли друг футболист в семейството ви?
- Брат ми. Той е на 24 години, играе в Кипър. Много е добър и го викат в националния отбор.

- Вие също сте играли за Венесуела?
- Това ме прави много горд. Участвах в три световни квалификации. За съжаление и трите неуспешни. Трудно ни е да се борим с големите от континента. Знаете за какви отбори става въпрос. Голямо удоволствие обаче е да се изправиш срещу едни от най-големите звезди в света.

Източник: в. "7 дни спорт"