Простакът е демон без лик, вездесъщ. Акула на сухо, безкрил, а хвърчи. Удариш на кухо – простакът звучи. Простакът не чака, не знае предел и стига простакът до своята цел. Защото простаци край него вървят и дават му знаци, и правят му път. Надкласов, безкласов, без род и съюз, но винаги касов, винаги в плюс. Без ден да протакаш, дори да кървиш, война на простака до смърт обяви. За срам на Европа, на всичките нас, когато докопа в ръцете си власт, той е по-страшен от спина, по-жилав от рака, сега за сега се оказа простака. Радой Ралин