Ектор Гонзалес е роден на 11.04.1977 г. в Барута /Венецуела/. Има 56 мача за националния отбор на Венецуела. В родината си е играл за „Минерос" /Гуаяна/, „Карабобо", „Каракас", „Олимпо" /Бая Бланка/ и „Маракайбо". В Аржентина е обличал екипите на „Колон" /Санта Фе/ и „Килмес", а в Еквадор - на „Депортиво" /Куенка/ и „ЛДУ Кито".
Преди да дойде в Бургас, Гонзалес се подвизаваше 3 години в кипърския АЕК /Ларнака/.
Семеен е. Със съпругата си Марикса, която също е от Венецуела, имат две деца: дъщеря Габриела на 11 г. и син Матиас на 4 г.
- Ектор, срещу „Черно море" вкара първия си гол с екипа на „Черноморец - Бургас", при това с феноменално воле. Това ли е най-красивото попадение в кариерата ти?
- Наистина голът беше красив, но по-ценното е, че беше много важен, защото ни помогна да изравним бързо и да върнем интригата в мача. Безспорно поставям този гол в първата тройка на най-красивите си попадения.
- Подвизавал си се в много отбори и имаш широка база за сравнение. Какво е мнението ти за „Черноморец - Бургас" и за организацията в клуба?
- Една от решаващите причини да избера да дойда в „Черноморец-Бургас" беше именно отличната организация в клуба. Тук се работи изцяло на професионална основа. Преди да взема окончателно решение за трансфера, проучих всичко. Използвах времето, в което ми правиха медицински тестове, за да се убедя, че условията в „Черноморец" са перфектни. При това не само за кариерата ми на футболист, а и за живота на семейството ми.
- Крачка напред или крачка назад е за теб трансферът при „акулите"?
- Без съмнение е крачка напред, и то голяма крачка. В България нивото на футбола е много добро. Още по-важно е, че целите на отбора са високи, а аз винаги съм искал да играя там, където амбициите са големи.
- Последните 3 години си играл в Кипър. Там или в България футболът е по-силен?
- В Кипър се залага много на техниката, а в България се отделя по-голямо внимание на физическата сила и бързината в разиграването на топката. Футболът тук се доближава повече до стила, който практикуват в развитите европейски държави.
- Каква е мечтата ти в „Черноморец"?
- Да изпълним целите, поставени от ръководството, като се наредим сред челниците в първенството. Да играем футбол, който да носи удоволствие и да радва хората по трибуните.
- На какви постове си играл и къде се чувстваш най-комфортно и най-полезен за отбора?
- Заемал съм различни позиции на терена. В националния отбор на Венецуела играя като десен защитник. Изпълнявал съм функциите и на офанзивен, и на дефанзивен полузащитник. Най-добре се чувствам в средата на терена. В „Черноморец" играя именно като халф и постът ми харесва.
- В „Черноморец" се събрахте футболисти от много националности. Как се разбирате и какви са отношенията помежду ви?
- За мен не е непознато да съм в един отбор с футболисти от различни държави. Нямам проблеми, защото през последните години бях точно в такива отбори. Отношенията помежду ни са много добри. Освен това езикът на футбола е еднакъв за всички.
- С кого от състава си най-близък?
- Разбирам се с всички момчета, но най-добри приятели са ми аржентинците Фернандес и Карбони.
- Кариерата ти на професионален футболист те е отвела до различни точки по света. Не ти ли е мъчно за родината и за близките?
- От 8 години играя извън Венецуела. С близките и роднините успявам да се виждам, когато ме повикат за мач на националния отбор. В родината се връщам и когато съм във ваканция, както и когато посрещаме големи празници, като Коледа например.
- Интересно е да разберем как се сдоби с италиански паспорт?
- Имам такъв паспорт от 2 години, защото баба ми по бащина линия е италианка.
- Какво е мнението ти за българите и за страната ни?
- Преди да дойда в България, разпитах как е тук сънародника си Сичеро, който играеше в „Литекс". Той ми каза само хубави неща. Вече сам се убедих, че ми е казал истината. България е много красива, хората са сърдечни. А Бургас е прекрасен град.