| Въвеждането на минимална заплата в Германия увеличило производителността на труда | ||||||
| ||||||
Противно на опасенията, изразени преди въвеждането на минимална заплата в Германия, то не е довело до спад на заетостта, заяви в комюнике Крисчън Дастман от Лондонския университетски колеж. Тази мярка е допринесла също така за увеличаване на общата ефективност на производството благодарение на пренасочването на служители от по-малко продуктивни компании към компании с по-висока степен на производителност, добави той. След въвеждането на минимална заплата някои служители с ниска заплата са се прехвърлили в по-големи компании, предлагащи повече позиции на пълно работно време и за по-висококвалифициран персонал, както и по-висок бонус към заплатата при съпоставима работа. Това са установили изследователите от Лондонския университетски колеж и Германския институт за изследване на заетостта (IAB). В районите, където средната заплата е била по-малка и където въвеждането на минимална заплата е имало по-голяма тежест, е отчетен спад на броя на малките компании с под трима служители за сметка на големите компании. Така се подобрява "миксът" от различни по мащаб компании в тези региони, сочи проучването. Коалиционното правителство на канцлера Ангела Меркел постави на гласуване закона през 2014 година и той влезе в сила на 1 януари 2015 година. Законът предвиждаше въвеждането на минимална заплата от 8,50 евро на час, от която да се възползват 15 процента от служителите в страната, имащи по-ниска заплата. Впоследствие минималната заплата беше вдигната до 8,84 евро през 2017 година и 9,19 евро през януари 2019 година. Следващата двегодишна корекция на минималната заплата е предвидена за 2021 година. |
Още новини от Международни новини:
