| Нора Недкова: Мъжът до мен ме събужда в 5 часа, за да го нахраня | ||||||
| ||||||
- Нора, как оценяваш изминалата година? - За мен изминалата година беше доста ползотворна, изпълнена с различни емоции. Мога да кажа че ми повлия доста положително и ми помогна да израсна в много отношения. Разбира се, животът никога не е само цветя и рози, всеки човек има трудни периоди, през които преминава. Но ако най-накрая, когато удари чертата разбере, че всичко, което му се е случило, е допринесло за неговото развитие, това вече е похвално. Важно е да научаваме уроците, след всяко едно изпитание и да разбираме защо се случва точно на нас. - Какво те разплака и какво те разсмя през годината? - По принцип съм човек който не изразява прекалено много своите чувства и емоции. Когато става дума за тъга, винаги съм се опитвала да го прикрия в себе си. Пътувах доста през изминалата година, дори посрещнах новата година в Латинска Америка. Вярвам че така, както посрещнеш този празник, така ще ти върви през цялата година. А именно - приключенски. Не мина и без трудни моменти и без сълзи и без смях, но това е животът. - Кой беше най-трудният ти момент през годината? - Най-трудни бяха моментите когато осъзнах, че имам нужда от помощ, чувствах се сама и не открих никого насреща, единствено семейството. Защото когато съм жизнерадостна щастлива и забавна, обикновено има доста хора покрай мен. Радват се на моята компания, но когато човек има нужда от каквато и да била помощ или подкрепа, най-често той не я открива в хората, от които я очаква. - Какво си пожелаваш да ти се случи през 2019 година? - Пожелавам си на първо място здраве и късмет за мен и моите близки. А защо не и да срещна нова любов. - Какво научи за своите 25 години? - За моите 25 години научих да се блъскам с живота предимно. Да не търся помощ от мъже и да бъда оправна мадама. Понякога да бъдеш оправна мадама ти изиграва лоша шега. Мъжете обикновено си падат по беззащитни, мили и безпомощни принцеси, чакащи да бъдат събудени от някой принц. Е, при мен е така, че понякога аз съм принцът. - Според теб българите щастливи хора ли са? - Според мен българите сме щастливи хора, доколкото е възможно, но вечно оплакващи се и нищо не правещи. Свикнали сме да се оплакваме от държавата и наистина тя е за оплакване. Но въпросът е в това, че само се оплакваме и нищо не правим и само чакаме и чакаме нещо да се промени, да се случи в живота ни. Пожелавам на хората смелост, да могат да направят първата крачка в някое начинание, за което отдавна мечтаят. Защото обикновено чакащите хора са нещастни и бедни хора. - Празниците у нас повече повод за напиване и наяждане ли са или са повод за събирането на семействата заедно? - Празниците са и за двете - да се съберем със семейството, с което не се виждаме почти през цялата година, да отидем по родните домове, да пием по една ракия както се казва. - Продължаваш ли да не ядеш макарони с майонеза - храна за бедни, както се изрази? - Продължавам да не ям макарони с майонеза, защото съм заета да ям майонеза с макарони. - Имаш ли мъж до себе си? - Мъжът до мен ме прегръща всяка сутрин и ме събужда в 5 часа, за да го нахраня. Това е котката ми. - Мислиш ли за големите цели в живота - семейство и деца? - Това са големите цели в живота на всяка жена. Разбира се, че мисля някой ден да имам. На този етап от живота ми не се чувствам достатъчно реализирана и готова, но имам други цели - да стана по-самостоятелна във финансово отношение, да стъпя здраво на краката си, да пътувам повече, за да се обогатявам. - Какви са професионалните ти цели? - Обмислям бизнес, който ще развия скоро. - В какви отношения си с Валентин Кулагин? - Няма такива. - Криво ли ти е заради обидите, които ти каза? - Не, няма как да ми е криво. Когато някой човек не е част от живота ти и по никакъв начин твоят живот не зависи от неговото мнение или думи, няма как нито да те нарани, нито да те впечатли. Да бъде жив и здрав и той ще порасне някой ден, но по доста труден начин. - Поддържаш ли отношения с някои от бившите си съквартиранти от Къщата? - Да, разбира се, аз съм в добри отношения с повечето от тях. Най-често с Розмари, Дион. Чуваме се понякога и се виждаме. - Чувстваш ли се звезда? - Аз винаги съм се чувствала звезда, още преди да стана известна. Чувствам се специална сама за себе си и това ми е абсолютно достатъчно. - Коя страна мечтаеш да посетиш? - Място, на което най-много желая да отида, е Рио де Жанейро и да видя статуята на Исус Христос. - Последната книга, която прочете, е... - "Да продължа без теб" на Хорхе Букай. Доста хубава и поучителна книга. |
Още новини от Любопитни новини:
