Там са очертани две големи находища на газови хидрати, смятани за много перспективни. Те са симетрично разположени спрямо Дунавския каньон на континенталния склон, като северното е в румънската, а южното в българската икономическа зона. И двете находища имат солидни размери, като нашето е с площ 25 км на 60 км (колкото Софийското поле). През първите две експедиции бяха изпитвани и доработвани най-новите геофизични методи и апаратури за изследване на газовите хидрати. И сега по време на третата, която се явява първата от работен характер, основно ще бъде извършено сондажно проучване с лека сондажна система. Това съобщи за в. "Черно море" доц. д-р Атанас Василев, морски геофизик в секция "Морска геология и археология" в ИО - БАН, който е един от участниците от българска страна в експедицията с "Метеор", другият е д-р Валентин Георгиев. Двамата са признати учени в областта на газовите хидрати и са членове на УС на COST акция MIGRATE, която координира европейските усилия за изследване и експлоатация на тези изключително перспективни морски енергийни ресурси.

За реално доказани количества на метан в находището ни на газови хидрати още не може да се говори, защото германските учени са на фаза предварителни проучвания. С развитието на технологиите добивът със сигурност ще може напълно да покрие нуждите на България от природни горива за повече от 100 години, твърди доц. Василев.

Разработената от немските учени специална сондажна система представлява робот, който се спуска до 2000 метра дълбочина - достатъчна за Черно море. Засега той може да сондира само до 200 метра под морското дъно - най-богатият слой, наситен с газови хидратия е на 150-300 метра. Целта на сегашната експедиция е да бъдат извадени газови хидрати, които са на дълбочина от 60 до 160 метра под морското дъно. И така да бъдат доказани резултатите от геофизичните изследвания от предишната експедиция през 2014 - 2015 г. Допълнително тази експедиция включва и геотермични измервания, които ще са особено ценни за един нов метод, разработван от нашия институт, каза още морският геофизик. По неговите думи днес се прилагат два основни метода за изследване на газовите хидрати: на базата на сеизмичните и на електромагнитните измервания. Докато при геотермичния метод се измерва топлиннияй поток на дъното и по регистрираните аномалии се определя къде и колко са кристалоподобните (наподобяващи лед) образувания, съдържащи метан. Резултатите от оценката по българския метод и от електромагнитните изследвания не показват съществени разлики, което доказва голямата перспективност на нашето находище, подчерта морският геофизик.

За разлика от добива на шистов газ на сушата този е напълно екологичен. Методите за шистовия добив включват над 650 химикала, повечето токсични. И не случайно правителството наложи мораториум върху идеята за разработване на добруджанското находище, над което минава водоносният хоризонт и може да създаде сериозни екологични проблеми точно в житницата на страната ни. Докато добивът на метан от газови хидрати е напълно безопасен и представлява най-добрата екологична алтернатива за задоволяването ни с природни горива. Сондирането е на големи дълбочини в морето и не може да засегне флората и фауната, които са в горния 200-метров слой (под него е анаеробната зона), допълни доц. Василев. Също така е доказано, че дори и най-мащабните природни емисии от дъното на Черно море не достигат до повърхността, защото се разтварят и поглъщат от разнообразни биологични и химични процеси във водата.

Днес проблемът е свързан най-вече с рентабилността на технологиите за добива, тъй като е нужна много енергия за стопяването на газовите хидрати, при което се отделя метанът. В момента се разгаря съревнование между държавите коя първа ще стигне до ефективен начин за промишлен добив на метан от газови хидрати. Първата национална програма за такива изследвания е американската, която започна през 2000 г. Целта беше до 15 години да бъдат разработени няколко технологии и се насочиха главно към находищата в Аляска. Там проведоха серия от тестове, но те останаха на първа фаза. Изоставиха ги заради революцията с шистовия газ. По същото време и в Черно море започнахме изследвания за газови хидрати, програмата ни напредна, но тя стигна само до моделните изследвания, ограничена от финансови възможности, обясни морският геофизик. По неговите думи, за да се стигне до реален промишлен добив, тестовете на технологиите трябва да преминат през три фази. През първата се извършват седмични тестове, през втората те продължават месец и третият вече е годишен. Едва тогава може да се докаже надеждността и рентабилността на новата технология.

Китай първи започна добив на метан от морски газови хидрати през май т.г., като прескочи направо във втората фаза и достигна непрекъснат двумесечен добив със специално създадена платформа. Този месец стана исторически, защото по същото време беше вторият тест на японска технология от специализиран кораб. Пак през май американски учени извършиха проучвателни сондажи с платформа в Мексиканския залив. Добивът на китайците достига 16 000 куб.м за денонощие, което не може да се каже, че е рентабилно. Но според публикуваните материали те са се преборили с големия проблем, който имаха японците при първия, а може би и при втория тест (продължи по-малко от месец). Добивът се основава на намаляване на налягането и изпомпване на метана, при което се извлича и пясък, който блокира системата.

В средата на този месец във Варна ще се проведе третата годишна среща на COST акция MIGRATE, която координира европейските усилия за изследване на морски газови хидрати. На нея сме поканили представители на парламента, Министерския съвет, БАН, неправителствени организации, медии, като се надяваме тя да стимулира ускорено развитие на изследванията, защото нашите находища са много перспективни, каза още доц. Василев. Според него не случайно морската ни столица е избрана за домакин на форума. Моментът е много подходящ, защото сме в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС, което е добра възможност разработването на морски газови хидрати да стане стратегически приоритет за общността. Не случайно на този форум сме поканили толкова много влиятелни представители на държавата и научната мисъл, от които зависи ускоряването на процеса, за да се стигне до промишлен добив на най- екологичното въглеводородно гориво - метана, подчерта доц. Василев. Той смята, че най-трудното е да се изгради визия за бъдещето и мащабен план за продължаване на изследванията на газовите хидрати. Ако искаме сами да разработим находищата си, трябва да имаме национална програма, включваща и образованието, защото ще са необходими наистина много висококвалифицирани кадри от всички области на икономиката; приложението на газовите хидрати няма да се ограничи само до енергийния сектор, а ще промени с иновативни решения и транспорта, промишлеността, леката промишленост, бита. За съжаление, един от наболелите проблеми е практическото отсъствие на кадри за научни изследвания. Например тази година няма постъпил нито един студент по геофизика, а предната имаше само един.

Днес човечеството извършва скок в научните изследвания и е на прага на добива на метан от газовите хидрати, на които е богат Световният океан и особено Черно море. Що се отнася до старта, според японската програма, която беше най-напреднала, промишленият добив трябваше да започне през 2020 г., като миналата година това беше отложено за периода 2023 - 2027 г. Китайската програма не обявява срок, но оптимистичните прогнози са за реален пробив до 3 години. Много усърдно работят и в Индия, където има значително запаси и са приели мащабна програма за усвояването им, планираща пълна независимост на природни горива. По брой на патентите засега САЩ и Япония са световните лидери в разработването на технологиите в тази насока. Доц. Василев е оптимист, че пред следващите няколко години ще се стигне до рентабилен промишлен добив на метан от газовите хидрати. Специално за нашата страна сериозно предимство може да даде и предстоящото изграждане на газовия хъб "Балкан" близо до Варна, защото наред с усвояването на добива, за да бъде рентабилна, много важна е и транспортната цена на метана. Всъщност и сега има технология, но тя все още дава 7 пъти по-скъп газ от този на пазара. А развитието на газопреносната ни мрежа много би улеснило и понижило производствената и транспортната цена на бъдещия добиван от газови хидрати метан.