От музея на Вазов реагираха остро срещу издаването на "Под игото" на шльокавица | ||||||
| ||||||
относно издаването на романа "Под игото" от издателска къща "Жанет 45" на т.нар. "шльокавица": Колективът на къща музей "Иван Вазов" счита за крайно неуместно, най-българският, първият, най-четен и най-превеждан роман, да се превръща в своеобразна рекламна, идеологическа или под каквато и да е била друга форма - изява на експериментиране и пропагандиране на иначе "благородни" каузи с родолюбиви подтексти. Не считаме, че това е начинът младото поколение да се приобщи към родното, към нормите на българският език, към формиране на обща говорима и писмена култура. За нас това е гавра с паметта на Народния поет. За нас това е необмислен издателски ход, целящ по-скоро други ефекти. Има много по-полезни и смислени начини българското слово и ползването на българският език да бъдат сведени до съвременното поколение. В основата разбира се е все неслучващата се реформа в образованието. Едва ли точно романът "Под игото" с неговите смислови и идеологически звучения, с неговото патриотично зареждащо слово е най-подходящият модел за възпроизвеждане на този масов феномен, наречен "шльокавица". Мислим, че ако Патриархът би бил свидетел на това начинание, той едва ли би прозрял неговия смисъл.По -скоро би отговорил с неговото остро и камшично слово на това безумие. Ние ще отговорим на провокацията с едно негово стихотворение, написано на чист български език: БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални! Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал! Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно, сè тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно. Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье; ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа. Пловдив, 1883 |