© bTV

Едва 20% от рибата по пазарите е българска, признават търговци пред bTV.

Най-много риба внасяме от САЩ и Норвегия.

Именно в САЩ обаче използването на ГМО във фуражи е позволено, разрешено е и отглеждането на генномодифицирана сьомга. Рибата всъщност е първото генномодифицирано животно, одобрено за консумация.

В Норвегия пък оцветителите във фуражите не са тема табу, особено в развъдниците. Малко хора знаят, но при отглеждането на сьомга в изкуствени условия нейното месо е бяло, а не розово-червено.

Развъждането на риба става все по-скъп бизнес, разказва управителят на най-голямото стопанство за отглеждане и развъждане на риба у нас д-р Тачо Пашов.

Сивият сектор обаче расте главоломно, което означава, че на трапезата ни може да попадне и опасна риба.

По думите на Пашов много стопани на язовири отглеждат риба, без да се регистрират и съответно не подлежат на контрол. По неофициални данни от тези водоеми идва около 30% от рибата, която купуваме.

Легалните производителите у нас твърдят, че на рибите не се дават хормони, нито пък се използват фуражи, замърсени с ГМО. Дори да се влагат оцветители, те се изследват за безопасност при човека.

В българските стопанства използването на антибиотици е позволена практика, но под строгият контрол на ветеринарен лекар, който следи изтичането на т. нар. карантинен период.

Не се знае обаче какво се случва в нерегистрираните зарибени язовири.

По думите на д-р Пашов притеснение буди контролът, защото голяма част от проверките на Агенцията по храните са фиктивни.

Често обектите, които ще бъдат проверявани, получават предварителна информация за инспекцията, а служителите на агенцията, които се опитват да си вършат работата, са уволнявани, твърдят от бранша. Инспекторите нямат никакви правомощия и когато попаднат на язовир, който не е регистриран.

"Има задължение проверките да се извършват без предварително предупреждение. Ние проверяваме нашите инспектори", отговори на тези упреци Пепа Манева от Българската агенция по безопасност на храните.

Източник: bTV