В молбата си към съда жената обяснява, че от 11-годишна се чувства като мъж, затворен в женско тяло. Държала се е като момче и е играла само момчешки игри още като дете.
В пубертета започнала да се представя като Янко или Яни. Намразила белезите на женското си тяло, а по-късно премахнала хирургично и млечните си жлези. 

Момчетата я приемали като един от тях. Говори за себе си в мъжки род и иска и другите около нея да го правят. Изпитва привличане само към жени, а от седем години живее на съпружески начала с жена, като във връзката им осъществява ролята на мъж. 

Двойката има и дете, заченато от донор, което възприема жалбоподателката като свой роден баща и я нарича "татко".
При операцията за премахване на млечните й жлези е назаначена и комплексна психолого-психиатрична експертиза, която освидетелства, че при нея е налице същински транссексуализъм с осъзната и постоянна идентификация с противоположния пол, както и че не страда от психично заболяване.

В молбата си жената описва, че сегашната й самоличност й създава сериозни проблеми и емоционален дискомфорт. Женските имена според нея са пречка и за осъществяването на следващият етап от хирургичната корекция на пола.
Според съда обаче няма възможност да се променят данните за гражданско състояние, защото молителката носи половите белези от женски тип и не се установява, че тя е лице от мъжки пол. 

Решението обаче може да се обжалва на по-горна инстанция.