Анализът показва, че с най-голям относителен дял от недекларираните доставки, т.е. най-рискови са доставките с получатели от икономическите сектори - "Селско стопанство" - 48,1% и "Транспорт" - 34,5%. Тези два икономически сектора са и най-големите потребители на дизелово гориво в страната.

В резултат на изготвените анализи е разработена стратегия за предотвратяване укриването на данъци при доставките на течни горива. В началото на 2013 г. са приети промени в чл. 118 от ЗДДС, с които е въведен контрол върху процеса свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и е създадена законова възможност за обмен на данни между информационните система на двете приходни агенции.

С промените са обхванати доставките и продажбите на течни горива, като е регламентирано изключение, съгласно което лицата, извършващи зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди, да се отчитат по облекчен ред (да не се използват нивомерни системи и електронни системи с фискална памет) при изпълнението на следните условия: плащанията да са извършени по банков път; да не се извършват продажби на течни горива; лицата, извършващи зареждането, да подават данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите.

Анализът на данните за 2013 г. в резултат на автоматичния обмен на информация между информационната система БАЦИС на Агенция "Митници" и информационната система за контрол на горивата (ИСКГ) на Националната агенция за приходите показва, че въпреки приетите законодателни промени се наблюдава намаление само с 6-7% в дела на продажбите на течни горива без платен акциз и ДДС и за около 30% от потребените горива не са внесени дължимите данъци.

Запазва се и тенденцията по отношение на най-рисковите получатели на дизелово гориво - "Селско стопанство" и "Транспорт", като най-рисковите обекти, са именно обектите попадащи в изключението на чл. 118 от ЗДДС - обекти, разположени на територията на различни предприятия (селскостопански дворове, транспортни, строителни и промишлени предприятия и др.) - т.нар. "ведомствени бензиностанции".

Липсата на правна уредба, която да регламентира дейността на "ведомствените бензиностанции" и недостатъчната информация за използваните горива от тези обекти е причината приходните администрации да не разполагат с необходимите данни за осъществяване на ефективен превантивен и последващ контрол.

Въпреки че изключението е само по отношение на зареждането с горива за собствени нужди, не може по безспорен начин да се установи дали от тези обекти се извършват зареждания само на собствени превозни средства, машини и съоръжения или се извършват и нерегламентирани продажби на течни горива без платени данъци, както и дали в тях не се зарежда нелегално гориво, за което не са издадени документи.

Сравнителният анализ показва, че общият брой на бензиностанциите за продажба на горива на територията на страната е 3 105, при над 30 000 обекти за зареждане на горива - "ведомствени бензиностанции".