Без да казва на никого, Стефка Драгнева поставила карирания лист между страниците в книгата с имената на загиналите във войните русенци, която се намира в Пантеона на възрожденците в дунавския град. 

На писмото един ден се натъкнал екскурзоводът Хачик Лебикян, докато разгръщал голямата книга, поставена в параклиса на Пантеона по случай 100-годишнината от Балканската война. 

Писмото било адресирано до загиналия през 1912 г. Илия Драгнев от русенското село Сваленик, но нямало автор и Лебикян си помислил, че е написано от някое дете. Това го изненадало приятно, тъй като напоследък често ставал свидетел на липсата на интерес у младите хора към героичното ни минало.

"Скъпи ни прадядо, със сълзи на очи четем името ти. С мъка си спомняме разказите на баба ни как достойно си отдал живота си в името на свободата. Днес твоите внуци живеят свободно, благодарение на хилядите участници във войните. Скъпи ни прадядо, обичаме те и се гордеем, че сме твои потомци. Спи спокойно вечния си сън!" В писмото са написани и имената на живите наследници на Илия Драгнев.

"Монитор" издири автора на трогателното писмо, който се оказа не дете, а 50-годишната правнучка на загиналия.

"Може за много хора да звучи наивно, детско, но това писмо дойде от сърцето ми. Прадядо ни Илия е основоположникът на фамилията Драгневи. Ние не знаем гроба му и това винаги ни е тежало", откровена е Стефка, която работи във фризьорски салон в Русе.

Тя има голям син - Лъчезар, който е праправнук на Илия Драгнев. Жената разказва, че при едно посещение в Пантеона, където ходела на всеки национален празник, сякаш някой още от входа я хванал за ръка и я повел към параклиса. 

Там видяла книгата на загиналите във войните русенци. Отворила я и попаднала точно на раздела "Балканска война".

"Не подозирах, че такава книга е издадена наскоро.
Името на дядо ми беше петото по ред сред загиналите от Сваленик. Краката ми се подкосиха, за мен това беше някаква връзка с него, някаква следа, каквато ние, неговите наследници, не сме имали през годините", обяснява Стефка. 

Върнала се вкъщи и разказала на близките си, че е открила името на дядо Илия в Пантеона.

Стефка обяснява, че Илия Данев Драгнев е имал трагична съдба. Загинал е на 18 ноември 1912 г. някъде в Сърбия на 36-годишна възраст и оставил в Сваленик вдовица с шестгодишно дете. Това дете всъщност продължило рода Драгневи.

От завърнал се в селото от фронта войник прабабата на Стефка разбрала за мъченическата смърт на своя съпруг.

Илия бил в болница, когато дошли турците. Те съблекли мъжете голи и ги натикали в една плевня. После заповядали на един от тях да запали плевнята. Срещу това щели да му подарят свободата. Така хората вътре изгорели живи. Само един от плевнята успял да избяга. Той тичал през полята гол, докато не го открили местни хора. Този човек бил от Сваленик.

"Това са били последните мигове на прадядо ми. След него съпругата му - нашата прабаба, не се е омъжвала никога и е отгледала съвсем сама сина си. С това писмо исках духът на дядо Илия да се успокои и да му кажа, че родът е продължен", завършва разказа си Стефка.

Музейните работници в Русе са прибрали писмото в архивите си като един добър пример за почит към героично загиналите за свободата на България.