Той бе приет в петък във Военномедицинска академия в столицата по спешност в тежко състояние след прекаран инсулт.

Освен със стиховете си, 94-годишният Петров е известен на поколения българи с преводите си на "Комедии", "Трагедии" и 154 сонети на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда.

През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Тази година той получи медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели.

А всъщност Валери Петров е псевдоним на Валери Нисим Меворах, писал поезия, книги за деца, сценарии за филми, пиеси. Превеждал е от английски, руски и италиански. Обичан творец и непоправим оптимист.

"Надявам се, че ще преодолеем трудностите. Как точно, не мога да кажа. Не съм нито икономист, нито политик, но съм човек на надеждата. Не може да сме свидетели на краха на една нация. Няма да стане тая работа", припомня БНР неговите слова.

През 2010 г. той прибавя към колекцията си от награди и отличието от националното радио "Сирак Скитник" за цялостно творчество. На връх 90-тия си рожден ден в интервю за "Хоризонт" Петров напомня да не губим духовността си.

"Тази духовност е главната черта, която ни отделя от нашите предшественици в стълбицата на природата. Самото съществуване, самият живот е нещо невероятно. Дар Божи, дар на природата", подчертава той.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. Майка му Мария Петрова е била преподавателка по френски език в столични гимназии, а баща му - д-р Нисим Меворах, е бил професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат - посланик в САЩ, представител на България в ООН.

Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей. Едва на 15 години издава първата си самостоятелна книжка - поемата "Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" където се подписва с псевдонима Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности".

През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар.

В периода 1947-1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми "Бояна", редактор на издателство "Български писател".

Той е автор на сценариите към редица популярни български филми, сред които "На малкия остров" (1958), "Рицар без броня" (1966), "Йо-хо-хо" (1981) и др.

Той бе и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991г), но веднага след избора му, подава оставка и не всъпва в длъжността на депутат.