© в. "Фактор"

Израсли в социални институции, кръгли сираци или с родители, които са ги изоставили, къщата е единственият им дом след навършването на пълнолетие. Тук могат да останат година, а времето им вече тече. Затова макар и в новогодишната нощ да ги събира празнична маса, приготвена от социалния патронаж и богата благодарение на дарители, пред довчерашните държавни деца стоят тежките въпроси: "Ще имам ли работа? Ще остана ли на улицата?".

Никой от тях в момента не работи. Двама са от патилите, които са извървели целия цикъл от социалния дом през защитеното жилище до живота на пълноценни граждани, но отново са тук -без квартира и без работа. От 1993 г., когато къщата на улица "Поп Грую" отваря врати като дом "Надежда" за временно настаняване на младежи и девойки, които излизат от институция, оттук са минали около 300 навършили пълнолетние. Предназначението й и в момента е същото, но се води "социална услуга в общността". С приоритет за настаняване са родените и отгледани на територията на общината, напускащи дом "А.Г.Коджакафалията" и професионалното училище в село Бата. Когато има свободни места, пращат деца от цялата страна.

Голяма част от живелите тук сега са по улиците, поели клошарския живот, други са се алкохолизирани, трети са били в затвора. На пръсти се броят онези, които са успели да си стъпят на краката и да създадат семейство. От годината, прекарана в защитеното жилище, зависи накъде ще тръгнат и настоящите й обитатели.

Светла eна 26 години, израснала е в институция в Стара Загора. Втора година е в региона и е от онези в защитеното жилище, които са сменили няколко работни места. Била е миячка на чинии в поморийско заведение през лятото, шест месеца е изкарала като санитарка в бургаска болница, три месеца била хигиенистка в хлебозавода, но я съкратили. Всичко, което спестила, отишло за квартира, а когато загубила работата, реална била опасността да остане на улицата. Затова въпреки че е надвишила възрастта по норматив за настаняване в защитеното жилище, отново е тук. "Бездомна не искам да съм. Щях да бъда, но тук ми подадоха ръка", благодарна е тя. Казва, че не се плаши от никаква работа, готова е да върши каквото й предложат. Трудно й е да каже как вижда живота си занапред. Не мечтае за свое семейство и деца, защото гледа реално на ситуацията. "Още е рано, аз да си оправя положението, тогава", усмихва се младата жена. Едно от малкото й забавления е Фейсбук, където има над 100 приятели, повечето от домовете, през които е минал животът й: "Понякога се случват и хубави неща, не само се оплакваме един на друг". Светла си пожелава за новата 2012г.: "Да съм жива и здрава, да имам целогодишна работа и покрив над главата.

22-годишният Стефан идва от варненския дом "Гаврош". Все още не може да свикне с града - пратили го тук, след като в тамошното защитено жилище нямало места. Бил е в училището в Бата, така се сдобива с професията "готвач". Производствения си стаж кара в престижен хотел в Поморие, където отговаря за подготовката на кухнята. След изтичането на месеците практика, картата за транспорт, която трябва да плаща за пътуването, се оказва непосилна. "Всички видове омлети правя. Мога и специалитет, примерно, овиячи - това е месо, което се нарязва на хапки, препържва се в нагрят тиган, след това се слага в загрят сос, а отгоре се поръсва с магданоз", обяснява и ръкомаха с ръце момчето. Казва, че и за съквартирантите си от защитеното жилище би готвил, стига да има продукти. "Моля се всеки ден да започна работа! Имам голямо желание, не ми се седи по цял ден", въздиша Стефан. Обикаля града - ако изскочи нещо, да помогне за някой лев. От последния си такъв ангажимент имал да взема 10 лв. Първото нещо, което ще направи с тях, е да се постриже, пояснява отказа си да го снимаме. Обещава, че ще прати снимка, защото не иска бъдещ работодател да го види в неугледен вид - сваля шапката, а отдолу изскача чорлава коса.

В дневната на защитеното жилище е и Сийка. 18-годишното момиче е с ТЕЛК, но той е под необходимия процент, за който й се полага парична помощ. Момичето слуша телевизия "Планета" и цъка с дистанционното -търси турски сериал. Отначало идеята да ни покаже стаята си не й допада, но след като момчетата се извиняват, че техните не са оправени, поемаме към 4-ия етаж, където е нейната. Леглото под тавана е по войнишки опънато, личните вещи са малко, само няколко пухкави плюшени играчки подсказват характера на обитателката. Управителката на защитеното жилище Стефка Кокончева я хвали за образцова стая. Кокончева помни всяко едно от момчетата и момичетата, минали оттук.

"Всеки от тях е уникален, имат толкова богата душевност, философски разсъждения върху живота, много са наблюдателни, това е предимството им", казва управителката и допълва другата страна на "медала": "Дефицитите обаче, които остават по време на отглеждането им в домовете, са трайни и необратими. Терминът "интеграция" сякаш не съществува. Нито могат да се справят на квартира, нито да се задържат на работа. Има много трудни казуси."

Когато пристигат, първото, с което ги запознават, е вътрешният правилник за реда в къщата. Нарушаването му, проявите на агресия и неподчинение може да струват мястото им. Домът, който наскоро бе ремонтиран по проект "Красива България", има денонощна охрана. Подслон, храна и професионална грижа на четирима социални работници, всеки от които поема отделен случай е това, на което излизащите от домовете могат да разчитат. Тук те идват голи като пушки, с един кат дрехи на гърба си, почти без лични вещи и без пари.

Клишето от документите на социалните служби "настаняване в среда, близка до семейната", означава, че сираците са в стаи по двама. Спалните им са на 3 и 4- ия етаж на защитеното жилище. Всяка е със санитарен възел. В дома има кухнески блок с трапезария и клуб за свободно време с телевизор, компютър с интернет, музикална уредба и библиотека. В дома започват от А и Б на социалните умения.

"Страхуват се от новото място, страхуват се да не останат гладни. Учим ги как да си разпределят храната, да не я изяждат наведнъж, как да си оправят леглото, как да се грижат за кухнята", казва Кокончева. След периода на адаптация следва регистрацията на Бюрото по труда. По програмата, която е заложена за годината адаптация, трябва да учат младежите да пишат автобиография, с която да могат да се представят пред работодател. Намирането на работа е и най-големият проблем - повечето излизащи от домовете нямат добро образование, не знаят езици, а професионалните квалификации, които имат, обикновено за готвачи и шивачи, не са достатъчни, за да са конкурентни на пазара на труда в ситуация на криза и засилваща се безработица.

"Има няколко човека на постоянна работа в "Хлебозавода", "Бургасцвет", "Макдоналдс", "Екопак" -Лозово, в заведения по морето това лято, в строителни фирми, но това е временно. Към общината по различни програми преди година бяха наети момчета. И в момента има програми, по които се надяваме да бъдем включени в партньорство с Бюро по труда и общината", обяснява Кокончева.

Проблемите с изграждането на трудовите навици започват от ставането сутрин рано. Закъснения, отсъствия, недоволство - чувстват се неоправдани, недооценени, никога не поемат вина, казват социалните работници. Стремежът е техните подопечни да се задържат възможно най-дълго на едно работно място. От 3 години е въведена и практика с помощта на работодателя колега или бригадир да се ангажира с тях. "В момента, в който се усетят колебания в поведението, трудовата дисциплина, емоционални, да се свържат с нас и да окажем подкрепа, работещо е. Едното от момчетата, което започна в "Социалния патронаж", трета година е там, това вече е устойчивост на работното място, добро постижение. В "Хлебозавода" моделът също действа", посочват от дома и апелира към работодателите да се възползват от преференциите, които биха получили, за да наемат питомците им.

По идеалния план, разработен за дейността на защитените жилища, веднага след като домуващите започнат работа, а това трябва да стане най-късно на полугодието от престоя им, те започнат да плащат такса. Тя е 50 % от дохода им, тогава спира да ги храни и социалният патронаж. "Трябва да свикнат с мисълта, че нещо, което се ползва, трябва да се заплаща. Това е част от подготовката им за реалния живот, когато излязат на квартира", поясняват социалните работници и отбелязват любопитен феномен -в момента, в който тръгнат на работа, родителите изведнъж се появяват и започват да изнудват за пари децата, които са зарязали преди години.

Не по-малко тежък етап е намирането на квартира, което съпътства изтичането на годината в защитеното жилище. Повечето отиват в работническите общежития в комплекс "Славейков", където наемът е поносим, а в сумата влизат токът, парното и спално бельо. Чрез обяви и в интернет се търсят възможно най-ниските цени на квартири. За да се справят на свободен наем, излизат по няколко човека. Две групи от досегашните - един път преди 14 години и втори път преди 3, са настанени в общинското жилище. Някои избират да се върнат там, където са израснали - в Пловдив, Враца или Стара Загора. По неписани закони на израслите в домовете винаги търсят групата, за да оцелеят. Затова и отдавна минали през защитеното жилище, отново се връщат на адреса - последен пристан. "Ако вечер няма охрана, те са готови веднага да помогнат, ще изнесат храната си. Раздават се, такава е нагласата им - давам всичко от себе си, за да бъда харесан и приет. Всеки малък жест към тях пък е от значение, защото им показва, че са значими за някого", казва управителката Стефка Кокончева и се обръща към работодатели и приятели на защитеното жилище: "Благодарим на всички, които имат сърце за нашите момчета и момичета, пожелавам им една много благословена 2012 г., защото да даваш е много по-блажено, отколкото да вземаш."

Източник: в. "Фактор"