Марсилската треска или средиземноморска петниста треска е eдно от най-разпространените заболявания, предавани чрез кърлежи. Тя е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюнктивата на окото и при размачкването му с пръсти.

В повечето случаи на мястото на кърлежовото ухапване се развива т. нар. "първичен афект" - тъмно петно, което представлява малко уплътняване на кожния участък, покрит с неболезнена твърда коричка.

Инкубационният период на марсилската треска е от 6 до 10 дни. Заболяването започва с втрисане, висока температура до 39 - 40 градуса, силно главоболие, болки по ставите и мускулите, особено по долните крайници, до невъзможност за движение, отпадналост, гадене, изразена интоксикация.

От третия до петия ден от началото на заболяването се появява характерен петнист обрив, който започва от крайниците и постепенно се разпространява по тялото. Обривните единици са розови, но могат да придобият кръвенист характер. Симптомокомплексът - температура, обрив и черно петно е характерен за марсилската треска и подпомага клиничната диагноза, но е необходимо и лабораторно потвърждение. За доказване на специфичните антитела се изследват две серумни проби: една - в началото на заболяването и втора - 15 дни по-късно. Стандартният режим на лечение включва 7-10 дневен антибиотичен прием по лекарско предписание.

За предпазване от ухапване на кърлежи:

да се използват плътно прилепнали към краката и ръцете дрехи при работа на полето;
да се предпочитат утъпкани и лишени от буйна растителност места за разходки сред природата;
при излети намазвайте откритите части на тялото с отблъскващи кърлежите средства;
след престой на открито да се извърши щателен оглед на дрехите и тялото за наличие на кърлеж.