| Правилата в словоред на българския език | ||||||
| ||||||
Дефиниция за словоред Редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика, се нарича словоред. Пашов дефинира понятието словоред като ред, по който се разполагат думите в изречението. Словоредът е специфичен за всеки език и се подчинява на норми и правила, заложени в езика. За словоред говорим и в простите, и в сложните изречения. Разликите в словореда в различните езици са обусловени от разлики в граматиката. Така например в английския език задължително присъства подлог в изречението, докато в българския език липса подобно изискване, подлогът може да не присъства или да се подразбира, без да има дума-подлог в изречението. Можем да приведем множество подобни примери, които помагат да разберем защо съществуват толкова различия между словоредите в различните езици. В рамките на българското езикознание съществуват в теоретичен аспект следните видове словоред: граматичен, смислов, контекстов, емфатичен и инверсия. Макар да има книги и трудове по темата словоред в българския език, липсва изчерпателно изследване с изясняване не всички всички теоретични проблеми, свързани с него. Ще разгледаме основните видове словоред, без да претендираме за изчерпателност, каквато липсва дори в литературата по темата. Граматически Граматическия словоред се подчинява на граматическата система, нейните специфики и закономерности, а не е е свързан с контекста. Подлогът и сказуемото са двете главни части на изречението. Подлогът заедно със съгласуваното и несъгласуваното определение, приложението формират група на подлога, а сказуемото заедно с допълненията, сказуемното определение, обстоятелствените пояснения – група на сказуемото. Във връзка с това се говори за словоред на главните части и словоред на второстепенните части на изречението, а при основния граматичен словореден модел подлогът е доминиращ в изречението. Смислов Смисловият словоред се нарича още актуален. В зависимост е от комуникативните намерения на автора. В смислово отношение изречението се дели на тема – известна информация, и рема – неизвестна, нова информация. Контекстов Контекстовият словоред е сочен от някои автори, които го разглеждат и говорят по темата в своите трудове, като разновидност на смисловия словоред. Контекстовият словоред се среща в свързаната реч, когато се използва текст, а не само едно изречение. Изреченията се свързват така, че смисълът на всяко зависи от смисъла на предходното (отразен в темата) и същевременно става основа за смисъла на следващото изречение. Емфатичен Емфатичният словоред е емоционален или още субективен словоред. Какво се има предвид? При съставяне на изречения към обективната информация се добавя и емоционалното отношение на автора. При този словоред темата и ремата разменят месата си - ремата е водеща, темата я следва. Инверсия При нея се наблюдава отново размяна на местата на темата и ремата, но това е с цел да се създаде стилистичен ефект, където е нужно. Инверсия можем да наблюдаваме най-често при поезията, прозата и фолклора. От структурна гледна словоредът в българския език бива прав и обратен, като това е в зависимост от разположението на подлога спрямо сказуемото. Обратният словоред в българския език, макар да изглежда понякога странно, като грешка, дори не съвсем разбираемо и да е поле за разгорещени спорове по темата, е правилен и има място в езика ни според езиковедите от ИБЕ, сочещи, че правият словоред съвсем не е задължителен. Това показва езика като жива материя, която се развива, променя, тъй като не е статична система и нюансите в него са нормални и допустими, пише actualno. |
Още новини от Любопитни новини:
