| Турските думи в езика ни са толкова "български", че дори програмите за правописни грешки не ги ловят | ||||||
| ||||||
Само два реда и половина, разказ, който е удобен в устата на всеки от нас и ако се изразяваме по-книжовно, то поне, тези две изречения са понятни за всички. Странното е, че пет от думите в тези два реда и половина са турцизми. Още по-странното е, че дори съвременните програми за търсене на грешки – не ги подчертават. Изводът – тези и много други подобни думи вече са част от тълковните и правописните ни речници. Не ги определяме като чуждици, а като "богатство на езика“ ни. След 500 години под турско влияние, много турски думи са се утвърдили в българския език. Някои от най-разпространените турцизми включват: Комшия – дума, която описва съсед и е запазила своята употреба през вековете Авер – приятел или приятелска връзка, често използвана в разговорен стил. Балък – заблуден човек, който не знае какво прави Муфтаджия – човек, който живее на гърба на останалите Бакшиш – малко заплащане или награда, най-често дадено на обслужващия персонал. Мерак – желание или стремеж към нещо, което отразява личните амбиции и желания Чорба – термин, използван за описание на ястие или храна, особено в контекста на традиционната българска кухня Манджа – термин за ястие или готвена храна Кеф – усещане за удоволствие или наслада, често използвано в разговорен стил Напълно осъзнавам, че примерите са крайно недостатъчни, защото думите са не просто стотици, а хиляди. И във всичко това няма нищо лошо. Просто е важно да си припомняме историята и влиянието, което ни оказва, а защо не и да се опитваме да възраждаме позабравените чисто български думички. Чадо, рожба, бащиния, родолюбие, благополучие и други. |
Още новини от Любопитни новини:
