| Певец от "Гласът на България": Кирил Маричков ме извади от дупката, в която бях потънал | ||||||
| ||||||
Г-н Маричков.... Преди 10 години ми предстоеше полуфинал на "Гласът на България". Трябваше да се избират песни, които да пеем в дует с известен изпълнител. За тази цел се проведе среща в кабинета на Слави Трифонов. Седях сравнително нервен и очаквах задачата си. Не беше лесен сезон. Аз бях ЕДИНСТВЕНИЯТ участник, който понасяше постоянни упреци и критики от съдиите. Всеки друг, когато правеше грешка, получаваше окуражителни коментари. Само мен ме критикуваха с всички сили, когато имаше за какво. Например, след изпълненията ми без грешка на "Speed" и "Богатство", не казваха нищичко. Но след "Fly away" ме съсипаха. А след "Hallelujah" бях в дупка. На сцената не можах да запазя самообладание, гласът ми се разтрепери и на финала на изпълнението скрих лицето си, за да избърша сълзите. Малък бях, а съвсем скоро бях загубил моя ментор - Андрей Баташов. Тази песен беше безкрайно ценна за него и сякаш за миг го видях в публиката... Не получих подкрепа, а просто решиха да ме сринат. После и в "Шоуто на Слави" ми се подиграха, беше прелестно! Чудех се защо се случва това. Отнасях се възпитано, сериозно, уважително... Трудих се (въпреки нулевото внимание и никаквото време за работа. Песните се пееха на една репетиция) и не се оплаквах. Защо разказвам това? За да кажа защо е толкова важен за мен Кирил Маричков. След четвъртфинала и въпросната "Hallelujah", в "Преди обед" беше Маргарита Хранова, която похвали и защити изпълнението ми и емоцията която показах. Това ми даде сили да вдигна глава и да продължа. (Длъжен съм да я спомена, винаги ще съм благодарен...) Та така, връщаме се към кабинета на Слави Трифонов. Стигат до мен. Чувам боботене: "Тодоре, ти ще пееш с Галя от "Каризма". Зави ми се свят от ужас. Погледнах стреснато. "Кво, бе, не е ли достойна за тебе?!". "Не, просто не знам какво ще изпеем аз не мога да пея като Миро...". "Ще пееш. Точка." Прибрах се ужасен. Това не съм аз, как да вляза в този образ...? И в този момент на пълно отчаяние ми звънна Евгени Димитров: "Тоше, Евгени съм, Галя не може да дойде до България, ще пееш с Кирил Маричков!". Толкова мощна вълна на радост ме погълна... Трябваше да избера измежду "Рок в минало време", "Вкусът на времето" и мисля, че "Моят свят". Избрах якия рок енд рол и да става каквото ще! Обадих се на г-н Маричков. Той ме покани у тях! Отидох, той седна на пианото. Репетирахме над два часа! Обясни ми всичко. Посланието на песента. Фразирането. Как трябва да се поднесе. Изработихме я. Присъствието му, спокойствието му, насърчаването му... Излязохме на сцената и се почувствах сигурен, жив. И за пръв път - изпълнител. Той ме извади от дупката, в която бях потънал. Винаги ще съм му благодарен за доброто сърце, топлата усмивка, подкрепата и това наше изпълнение. Бях едно момче, а до мен застана легенда. Почивай в мир, ТИТАНЕ!!!! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 29 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/5 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
