| Доц. д-р Петър Ненков: Няма сила, която да може да спре един народ, решил да вземе в свои ръце съдбата си | ||||||
| ||||||
Г-н Ненков, нека да разкажем първо за самия акт на Съединението! И може би, след това да ви питам, защо Русия не одобрява акта на Съединението у нас? Наистина интересни въпроси и аз мисля, че те ще бъдат много интересни също и за слушателите на радиото, защото колкото и години да минаха от акта на Съединението все още има някои хора, които не са изкушени от българската история и са индиферентни към нашето историческо минало. И хубаво е тази тема още веднъж така да я разнищим, да я анализираме. Но преди да се спрем на акта за Съединението е интересно да кажем и няколко изречения за обстановката в навечерието на Съединението, а тя е много драматична и бих казал взривоопасна. И в нея напълно си проличават, може би за първи и единствен път в българската история след Освобождението, единството на българските народни сили и на войската, които са главните движещи сили в самият акт на Съединението. Всички ние знаем, че на 3 март 1878 г. се подписва предварителният Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя, в съответствие с който свободата изгрява след пет века на робство над изтерзаната българска земя. Ала кратка е радостта на българите от двете страни на Балкана от подписания договор, защото на 1 юни стар стил, в Берлин се свиква т.нар. Берлински конгрес на великите сили, който има за цел да ревизира клаузите на Санстефанският мирен договор между Високата порта и Русия и да осакати, образно казано, величавата сграда на Санстефанска България. И наистина, събраните първи мъже на тогавашна Европа на великите сили в Берлин проявяват цялата си куртоазия, цялото си дипломатическо придворство. Дори прибягват до открити заплахи към Русия като победителка във войната, за да се откаже тя да защитава подписаният от граф Игнатиев Санстефански мирен договор. И не случайно по-късно френските историци Лавис и Рамбо оценявайки подписания на 1 юли, стар стил, а нов стил 13 юли Берлински договор на великите сили, казва, че това е “Паметник на егоизма и на подлостта, който има за цел наистина да ликвидира величавата сграда на Санстефанска България. Руският славянофил и общественик Иван Аксаков пък от своя страна казва, че Берлинският договор на великите сили ампутира величавата сграда на Санстефанска България, наричан от западните дипломати мнима държава с изкуствено раздути граници. И този Берлински договор и ампутира славата и честта на Русия като победителка в тази война". Един английски дипломат даже с неприкрит политически цинизъм предлага Южна България след Освобождението да бъде наречена Нова Турция и в нея да се настанят турски гарнизони. Това кара 864 карловски вдовици, загубили своите синове и мъже през страшното, това е един ужасен 6-месечен период на кланета и на поругаване на карловци от башибозука и аскера в Руско-турската освободителна война. Та тези карловски вдовици, разбирайки тази новина, пишат протестно писмо до Международната комисия в Пловдив, в което заявяват: “Господа, поискайте от турските съдии съдебните протоколи, за да видите вината на нашите обесени мъже и синове. Вие трябва да направите това, за да видите моралът на онова управление, което искате отново да върнете в нашата злочеста земя. Това обаче няма никога да стане. Ние няма да пуснем между нас кръвопийците и ви заклеваме, че турски войски няма да влязат в България, освен ако не минат през труповете на карловските вдовици". Наистина това са няколко реда, пред които може само човек да се преклони пред всеотдайността, себеотрицанието и родолюбието на тези карловски жени. Българският народ започва незабавна борба за обединение на разпокъсаното на пет къса българско етническо землище, като си поставя за първа и най-важна цел съединението на Източна Румелия, както е наречена Южна България и Княжество България. Силите, които осъществяват Съединението разбират много добре, че вследствие на завоевателната политика на великите сили, които не гледат с добро око на едно предстоящо съединение на двете части на България. Те знаят, че много трудно ще присъединят към двете български части и Одринска Тракия и Македония, затова на първо време се отказват от тази идея. В името на тази свята идея българите се опълчват срещу безпардонността на великите сили. На 10 февруари 1879 г. в сградата на бившия конак в Търново, в която през 1873 г. е разпитван след залавянето му в Къкриското ханче Левски, и в която Бачо Киро, героят от отбраната на Дряновския манастир през Априлското въстание, рецитира пред съда своето стихотворение на турски език, и се събират делегатите на Учредителното събрание. Голяма част от 231 стола в залата остават празни, тъй като са символично предназначени за делегатите от Македония и Тракия, останали след Берлинския договор на великите сили под турско владичество. Със сълзи на очи първият български екзарх Антим, призовава народните избраници да работят за обединението на разпокъсаното ни отечество. След Учредителното събрание започват да се формират тайни революционни комитети, наречени “Единство", които разгръщат активна дейност за подготовка на бъдещото Съединение. Създават се в редица селища гимнастически стрелкови дружества, в които с помощта на дареното от временното руско управление стрелково оръжие, младите българи се обучават на строева подготовка, на огнева подготовка, на военно дело, за да може в случай на нужда да защитят териториалната цялост на своето Отечество. На 10 февруари 1985 г. в къщата на Иван Андонов в Пловдив се събират революционни дейци, които основават организация, наречена първоначално Македонски комитет, а в последствие те я наричат Български таен централен революционен комитет. За председател на Централния комитет е избран пламенният публицист, писател и народен трибун Захари Стоянов, за секретар Иван Андонов, за касиер Тодор Гатев, а за членове опълченецът Петър Зографски, учителят Тома Карайовов, Спас Турчев, военният прокурор на Пловдив поручик Ганю Атанасов, секретарят на Дирекцията на правосъдието Иван Стоянович и Спиро Костов. По-късно към Комитета се присъединяват пристигналите от Княжество България Коста Паница, Димитър Ризов, един от водачите на Либералната партия д-р Георги Странски и други. Комитетът се заема с формирането на революционни комитети в Източна Румелия. Захари Стоянов започва издаването на вестник “Борба", който се превръща в мощна трибуна на съединистката идея. Първоначалната цел на Комитета, както преди малко споменах е и освобождението на Македония и присъединяването й към българската държава. Но поради конюнктурни причини, най-вече свързани с политиката на великите сили, които гледат с не добро око на това, тази идея е на първо време изоставена. Избира се една Комисия, която да изработи Революционният устав на Комитета. Българският таен централен революционен комитет играе важна роля в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В началото на септември 1885 г. първи се вдигат на бунт, както в Априлското въстание 1876 г. панагюрци. Те прогонват жандармерията и завземат града в малкото средногорско градче. Марионетното правителство на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич в Пловдив взема мерки да смаже въстанието още в зародиш. Захари Стоянов е арестуван и хвърлен в затвора. Спира издаването и на неговият вестник “Борба". На 6-ти септември, след като успяват да привлекат за съединистката идея източнорумелийската милиция, на 6 септември 1885 г. Голямоконарската чета на Продан Тишков, не безизвестният Чардафон Велики, влиза от Север в Пловдив. А източноромелийската милиция, която е изведена на лагер извън Пловдив, начело с майор Данаил Николаев също влиза в града на тепетата от юг. Гаврил Кръстевич е арестуван в конака, въпреки правомощията му да поиска като висш османски чиновник по телеграфа въоръжена намеса от турското правителство. Той не само това не го прави, а казва следните паметни думи: “И аз съм българин, господа, затова не ще попреча на това свято дело! Бог да ви благослови." Единствената жертва при обявяването на съединението в Пловдив е легендарният майор Райчо Николов, който е убит от началника на телеграфопощенската станция, бившият опълченец Костадин Тодоров на площад “Джумаята". Тълпата разгневена настига убиецът и буквално го линчува. Освен него са убити от източнорумелийската жандармерия и още петима души от Чирпанската чета, тръгнала на 5 септември към Пловдив, за да участва в акта на Съединението. Съставено е временно правителство, начело с д-р Георги Странски, което обявява обща мобилизация. Княз Александър Батенберг издава на 8 септември манифест, в който съобщава за Съединението и решението си да го приеме като общонародно дело. Той пристига на 9 септември от Пловдив в Шумен, където участва в провеждането на военни маневри. Заедно с него са председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателят Петко Каравелов. Той изпраща телеграма до правителството на Европейските велики сили, в която пише: “Старата Източна Румелия престана да съществува, и народът ме провъзгласи за свой княз". Османската империя, Високата порта е вбесена от дързостта на довчерашните си роби, и въпреки, че мобилизира свои войски, тя не посмява да навлезе в Южна България, за да възстанови нарушеното статукво от Берлинския договор. Русия и останалите велики сили посрещат с недоволство актът на Съединението, тъй като то не е съгласувано с тях. Единствено Великобритания, след като разбира, че Русия е против него, се обявява в негова защита. Тя обаче го прави не поради големи симпатии към българския народ, а за да откъсне България от нейната освободителка Русия и да я вкара в своята външнополитическа орбита на влияние. По разпореждане на руския император Александър Трети са отзовани всички руски офицери от младата българска войска и така тя остава без старши команден кадър. В разразилата се няколко месеца по-късно Сръбско-българска война, Българската армия, българската войска, водена от своите храбри капитани и поручици, успява да разгроми напълно Сръбската армия, командвана от опитни полковници и генерали, завършили реномирани военни академии в Западна Европа и Русия. И при съотношение на силите 2:3, както пише крупният военен капацитет Фридрих Енгелс, “Тя успява да разгроми сърбите и да спечели уважението и възхищението на цяла Европа". Така завършва с военната защита на Съединението този паметен период от българската история, който за първи и за съжаление, за последен път е единствено сътворен от съдружните усилия на народа и Българската армия. И усилията от него е, че няма сила, която да може да спре един народ, който е решил да вземе в свои ръце своята съдба. И за съжаление този извод в наши дни, когато българите сме повече от всякога разделени, в следствие на тези партийно-политически катаклизми, би трябвало да си спомни. Но за съжаление, въпреки, че е изписан върху парламента на фасадата този девиз: “Съединението прави силата", ние всеки ден ставаме свидетели на това, че той не се спазва от нашите народни представители. Но днес той вече не е актуален. Да, благодаря, г-н Ненков, много обстойно и подробно разказахте точно онези паметни моменти, когато всъщност Съединението води до първи етап на национално обединение. И точно това исках да ви питам, какви са уроците, които днешните политици могат да си извадят от онези времена?И защо наистина този лозунг “Съединението прави силата" днес не сработва? Ами между онези велики българи, може би е силно като метафора, как да го кажа, като епитет ли не знам, но мисля, че наистина са велики наши деди. И между днешните българи, за съжаление, и между днешните политици разликата е огромна до небето. Онези българи мислеха преди всичко за Отечеството, за неговата съдба, докато сегашните политици мислят как първо да си напълнят кесиите, и да си задоволят своите лични прищевки. Затова и никога няма да можем да постигнем, както тогава са се обединили българите. И тогава е имало партийно-политически различия. Например, давам ви веднага един пример, който ми изниква в съзнанието. Народната партия 1884 г. по време на предизборната борба в Източна Румелия за властта, издига Съединението като лозунг в своите предизборни действия. Само че когато Гаврил Кръстевич взема властта и става турски генерал-губернатор в Пловдив, тя веднага се отказва от този девиз за Съединението, този лозунг за Съединението и го прибира така благосклонно за по-късен етап. Така че какво да ви кажа, и тогава и сега е имало различни партийно-политически виждания. Но националните интереси са били над личните интереси. Да, но в мигове на върховни изпитания, каквото е било тогава времето на Съединението, тези различия са били на заден план, изоставени от нашите политици и всичко е било в името на съдбата на майка България. Но нека да завършим оптимистично, какво все пак да си пожелаем? Избори идват отново. Да си пожелаем, въпреки, че аз не съм много убеден в това, което ще кажа, но много ми се иска, най-после да се вразумят нашите политици. Да погледнат преди всичко за съдбата на българите, защото по данните на Евростат българите са най-бедният народ в Европейския съюз. Най-бедният, най-болният, най-бързо стапящият се, и това нека да ги притесни нашите политици, преди всичко да обърнат внимание за съдбата на България и на българите. На българския народ, за сетен път искам да му пожелая да бъде мъдър, когато избира. Защото, ние в продължение на 35 години, като зомбирани, продължаваме да избираме все едни и същи провалени политици, някои дори и корумпирани. И след като ги изберем да управляват България, започваме да се вайкаме, което не е достойно за един народ с 1300-годишна история. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 44 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/8 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
