| За година българите са изтеглили с над 1 млрд. лв. повече бързи кредити | ||||||
| ||||||
За сравнение делът на бързите кредити за 2017 г. бе 2,750 млрд. лв. Това означава, че за 6 години тези раздадените пари под формата на бързи кредити са се увеличили с над 120%. 70% от получателите на тези кредити са домакинствата, които прибягват към тях за да покрият потребителски нужди. Трябва да се има предвид, че над 91% от тези кредити са със срок на погасяване от над 1 година. В тази връзка Асоциацията за защита на потребителите призовава следващото Народно събрание приоритетно да работи за приемане на допълненията към Директивата за договорите за потребителски кредити, които бяха приети през миналата година от Европарламента. Тези законови промени ще ограничат произвола на фирмите за бързи кредити и ще ограничат последиците от обслужването на тези кредити. Ще пазят потребителите от изпадане в ситуация на свръхзадлъжнялост заради заеми, взети както от банки, така и от фирми за бързи кредити. Много важна особеност за българските условия е, че новата директива задължава страните-членки да упражняват надзор не само върху банковите институции, но и върху небанковите. В момента тази функция трябва да се извършва от Комисията за защита на потребителите, която от години не го прави ефективно. Немалка част от фирмите за бързи кредити в България заобикалят Закона за защита на потребителите и съдебните разпореждания. КЗП трябва да контролира за наличие на неравноправни клаузи в общите условия на договорите. Новите допълнения в Директивата ще гарантират, че кредити ще се отпускат само на потребители, които са в състояние да изплащат устойчиво дълга си. Ще се предотврати предлагането на прекалено скъпи кредити по план и ще се гарантира на потребителите в затруднено положение, че получават подходяща подкрепа. |
Още новини от Национални новини:
