| Хората с модерни седящи професии прекарват много дълго време в порочна поза | ||||||
| ||||||
Най-уязвимите професии с гръбначни изкривявания, според доц. Тодор Димитров са седящите професии, има много вариации на заболявания - неврологични, ортопедични, периферна нервна система, централна. “Хората с модерни седящи професии реално прекарват много дълго време в порочна поза, където ако се вземат мерки навреме, може би ще се редуцира нуждата от кинезитерапия. Важно е пациентът да има и физическа активност. Позата при компютърните специалисти трябва да е такава, че мониторът да е достатъчно близко и на нивото на очите, за да не се налага да се вглеждат в него. Ръцете да са на 90 градуса в позиция за писане. Няма перфектна поза, но тя трябва да се сменя често. Най-ефикасни за раздвижване на хората седящи зад бюро са надуваемите топки фитбол. Те тренират гърба и мускулатурата. Добре е да се облягаме на стола, но само когато искаме да дадем почивка на мускулите, не трябва това да е основната поза", отбеляза доц. Тодор Димитров. “Работодателите преди време организираха за служителите си в контекста на по-честите оплаквания от проблеми в гръбначния стълб, офис масажи, бързи процедури с масажна яка. В големите офиси съществуват стаи, където можеш да влезеш и да излееш цялата си агресия, те са с психологически подход и съумяват да редуцират напрежението. Хората определено вече спортуват повече и се обръщат към хора, които разбират. Фитнесите са добър вариант за спорт, но кадрите там трябва да са квалифицирани, да имат представа от базова анатомия, физиология и биомеханика на човешкото тяло. Да знаят как и колко да натоварват индивидуално личността. Ние сме много съвършени, но и много чупливи организми", подчерта доц. Тодор Димитров. Младите хора избрали тази професия според доц. Тодор Димитров, трябва да имат желание да помагат на хората, пациентите, да направят успешна превенция за евентуални проблеми, които биха имали, дали вследствие на работата си или в ежедневието. Трябва да имат любов към биологията - базата на нашата професия, да разберат анатомично организмът как е устроен, физиологично как протичат процесите, какво би повлияло на организма. В ХХI век нуждата от посещения при кинезитерапевт става все по-голяма и необходима. “Ние гледаме да дадем възможност на хората да се обучават при нас, защото Медицинският университет и Факултет по обществено здраве е най-реномираното училище в България. До началото на септември, всеки, който има желание може да влезе на сайта на Факултет по обществено здраве, там всичко е описано много подробно, има възможност и за онлайн подаване на документи. Обучението е 8 семестъра, 4 години редовно обучение. Дипломата, която получават им дава право да работят зад граница, тя е конвертируема. Дава им и свобода да изберат по какъв начин ще продължат жизнения си път. Като във всяка една професия има недостиг на добри професионалисти действително. Завършилите кинезитерапия имат възможност да работят в частни и държавни лечебни заведения, както за болнична, така и за извънболнична помощ, в СПА центрове, във фитнеси, където знаят как да пазят хората, които тренират. Поддържаме връзка с бившите ни студенти, защото се надяваме те да станат и част от нашия академичен състав, търсят ни и за съвети. Тази връзка е неразривна, устоява и е хубаво след време да видиш бивш студент. Курсовете, които се провеждат трябва да са надграждащи. Аз адмирирам курсовете, нека се развиват, но да имат базата, за да разберат какво изучават в тези курсове. Винаги ще има потребност от такива хора. , коментира доц. Тодор Димитров. “Физиотерапията е с преформирани фактори на лечение - нагревки. Има богат набор на токове, апликации, които се правят. Но тя е неизменен дял от кинезитерапията. Кинезитерапията като част от медицинската наука е на светлинни години разликата в подходите и методиките преди време и сега. Има много методи, които са базирани на стари такива, но са доразвити от хора, които са се занимавали с това. Така наречената изправителна гимнастика или утринната гимнастика в училищата на база на заболяванията има колеги, които ползват тази гимнастика, адаптирана към даден вид заболяване. Имаме вече и роботизирана рехабилитация, центрове оборудвани с машини, които работят под ръководството на човека. Има много хляб в това нещо", сподели доц. Тодор Димитров. Вина за заболяванията при децата, изхождайки от моята професия, имат родителите. Организмът на детето все още не е израснал, той се развива, спортът е задължителен при децата, примерно лека атлетика, конна езда, стойката на коня и изправения гръбнак допринасят за правилно пропорционално развитие на мускулатурата на целия организъм. Родителите трябва да са катализатор за правилното развитие на децата си, с оглед на това как ги хранят, какво спортуват и по какъв начин ги обгрижват. И как стоят вкъщи, това е нещото, което най-много влияе негативно върху здравето им", заключи доц. Тодор Димитров. |
виж галериятаОще новини от Национални новини:
