| Нойзи: Лежа на единствената метална пейка и студът се просмуква в костите | ||||||
| ||||||
Ето и как продължава: "Колегата" по килия, около 22-годишен, ми дава единственото одеяло. Той поне ме разсмива - вътре е за открадната бутилка водка от денонощен магазин, след което, вместо да драсне нанякъде из квартала, седнал да си я изпие на тротоара пред магазина. Почти комиксов герой. При него няма каталепсия, няма треска, няма нищо, тъкмо обратното - само огромна вътрешна празнота, докато аз трескаво разсъждавам за непредсказуемите кристализации как се стигна дотук, и една проста отлика, която дълбае в мен: никога преди нито съм правил подобно нещо, нито съм се сблъсквал със закона. И премазващ срам. Срам, който прекрачва всичко досега в историята и отива в екзосферата на срама, където не ти се мисли за собствената ти глупост. Mоментен срив в разсъдъка. Но ето ме там, в дъното на килията: първи път безразсъден и виновен. Съдбата, лежа и мисля на пейката, докато съкилийникът крещи на полицаите да го пуснат, е като онова на Робърт Грейвс - уж беше благосклонна, а сега е “с полуслова, нашепвани едва", и съм сам. Като чаша, забравена на масата, ако обичате Лангстън Хюз. Никой не ми е виновен - става въпрос за обикновен случай на моментен срив в разсъдъка, добре описано явление, което доскоро познавах единствено като научен психологически конструкт. Всекидневните сложни и стресови ситуации претоварват човешкия мозък до такава степен, че той понякога не е в състояние да прецени ситуацията и предприема ирационални действия или стратегии, както твърди психологът Рафаеле Родоньо". |
| Още по темата: | общо новини по темата: 5982 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/997 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
