| 147 000 младежи у нас нито работят, нито учат | ||||||
| ||||||
По думите му делът на неактивните младежи лека-полека намалява – от 20 до 15%. "Това обаче всъщност са високи проценти. Тук влизат доста млади майки, чиито съпрузи издържат семейството. Тази група няма интерес да се връща на пазара на труда, а и е редно да се запитаме дали трябва да се опитваме да я накараме да направи това. В ромската общност е заключена голяма част от неактивните младежи в България. Географски тази група е доста разпръсната, далеч от активните пазари на труда, с много ниски професионални умения", допълни той. "Третата интересна група е тази на сезонните работници. Един такъв човек не би влязъл лесно в статистиките, но половин година всъщност той е активен работещ и се издържа – себе си и семейството си, от гурбет в Гърция, например. Младите българи късно напускат домакинството – в периода 29-30-годишна възраст . Това позволява на младежите да поддържат по-дълго статут на неактивни – нито работещи, нито учащи", уточни Николов. "Виждаме в Пловдив сериозно присъствие на неактивни младежи, в Сливен, Ямбол, Бургас. Би било интересно да видим къде е формулата домакински труд, когато младата жена избира да бъде домакиня. Дали има места, където това е сериозно засегната тенденция, която обознавача различен културен модел. Ако мислим, че някъде двучленното семейство е типичен пример, очакваме там да има по-малко неактивни младежи, защото това домакинство се стреми да се издържа само. При многофамилното съжителство по-малко млади хора бързат да се включат активно в трудовия пазар", поясни икономистът от ИПИ. "Селското стопанство не успява да намери кадри, както и преработвателната промишленост. В IT секторът също има спад на обявите. Ще видим дали тенденцията е дългосрочна или става дума за моментно забавяне", добави икономистът от ИПИ Адриан Николов. |
Още новини от Национални новини:
