Ники почина след зверски побой, бил е уважаван фотограф | ||||||
| ||||||
Той беше човек с богата душевност. Защо ли? Защото имаше доверие в хората. Той се доверяваше (в границите на разумното) на своите колеги, даваше им възможност да осъществяват своите мечти. Той даваше, като мислеше повече за ползата на дарения, отколкото за своята полза. Търсеше най-добрия начин да помогне на този, който е отишъл при него за помощ. Кариерата му на фотограф не бе фокусирана само върху това, което харесваше да прави, той не просто стоеше на работно си място, а се стремеше да помага. Ники умееше да похвали другия, наслаждаваше се на добрата дума. Той знаеше, че поощрението, добрата дума правят чудеса. И като се отнасяше към другите по този начин, той даваше повече от себе си. Посвети живота си на това да опознае себе си, другите и света. Съдбата обаче му се подигра. Беше жестока към него и позволи на един арогантен тип да му отнеме живота. Покой на светлата ти душа, приятелю! |