| Двама спасяват родния дом Васил Левски, единият обаче отива на съд | ||||||
| ||||||
Цялото семейство спи на големия одър. Тук Васил прекарва детските си години заедно с братята и сестрите си. Тук слуша песни от своята баба и от майка си Гина Кунчева. В зимника са запазени станът на Гина Кунчева, огнището, малката софричка, на която се събира цялото семейство. Най-представителната стая е гостната, където семейството посреща гости. До къщата е залепена занаятчийската работилница на бащата на Левски - Иван Кунчев. Там той боядисва преждите и гайтаните на своите съграждани. След Освобождението След обесването на сина ѝ Васил, Гина Кунчева взема при себе си внучката си София (дъщеря на Яна, сестрата на Левски), за да не е сама. Преди Априлското въстание се поболява и премества да живее при дъщеря си Яна и зет си Андей, известен в града занаятчия и търговец, чиято къща се намира в източния край на площад “Св. Никола" (днес площад “Васил Левски"). През втората половина на 1877 г. в Карлово идва “Страшното", когато около 1000 души са избити. Карлово се превръща в град на вдовици и сираци, в койито се ширят епидемии и мизерия. Бедстват децата, жените и старците, в това число и Гина Кунчева. Родната къща на Апостола не е годна за живеене и запустява. "Спасителите" на родния дом на Левски Това е най-популярната версия, за която няма опровержения поне до момента. Родната къща на Апостола е възстановена и спасена почти случайно. През 1933 г. в Карлово пристига кинематографът Васил Гендов да снима първия говорящ български филм “Бунтът на робите", посветен на Апостола. Когато Гендов вижда родната къща на Левски, той е потресен от вида й. Къщата е неподдържана, дворът е обрасъл с бурени, а сградата е почти рухнала. Половината от имота е превърнат в сметище, а другата част е обсебена от съседите, братовчеди на Васил Левски. По време на снимките из града върви слух, че ще разрушат родния дом на Левски. Официалната версия е, че мястото на къщата влиза в проект за ново шосе. Според втората версия къщата препречва изгледа към кръчмата на кмета на Карлово по онова време. Васил Гендов остава ужасѐн от наученото и се заема със спасяване на къщата. Тъй като в масовите сцени на филма взема участие военният полк, Гендов се обръща към командира на Карловския гарнизон - полк. Петър Димков (по-късно станал известен като народен лечител). Заедно двамата отиват при кмета Аристотел Янакиев, който първо казва, че нищо не може да се направи, а трябва да се спази общинското решение. Петър Димков на своя отговорност поставя военен караул, който не позволява да бъде срината родната къща на Левски. Издава дори заповед “да се стреля на месо", ако някой се опита да разкъса веригата от войници, охраняваща паметната сграда. Никой няма смелост да припари до войниците. Така родната къща на Апостола оцелява. За съжаление за тази постъпка Петър Димков отива на военен съд за “превишаване на пълномощията и самоуправство". Справедливостта възтържествува и родолюбивият българин не е осъден благодарение на военния съдия, който също е патриот и оценява смелостта на Димков. След завръщането си в Карлово, Димков се заема да възстанови къщата. Сформиран е Комитет за събирането на средства за възстановяване на къщата. Любопитно е, че първият човек, дал своя принос, е местният ходжа. Той донася няколко златни алтъни и казва, че го прави в името на Левски. Комитетът е оглавен от кмета Аристотел Янакиев, който в началото отказва да спре разрушаването на къщата. Родната къща на Левски е възстановена през 1933 г. само за 40 дни. Превръща се в музей, официално открит през 1937 г., когато се навършват 100 години от рождението на Апостола, припомня actualno.com. |
Още новини от Национални новини:
