Гурбетчиите внесоха у нас над 1 милиард лева | ||||||
| ||||||
Сънародниците ни, работещи зад граница, са изпратили общо 1 милиард 124 милиона евро, отчита банката. Най-значителни суми са дошли от Германия – над 229 млн. евро. След тях се нареждат трансферите от САЩ - над 209 милиона евро, Испания и Обединеното кралство. От шест години по-голямата дъщеря на Радка Златева работи в Германия като медицинска сестра. Там спестява за жилище, но изпраща пари и на родителите - за лекарства, подаръци, ремонти, както и по-големи суми. "При нужда, когато реша, че искам нещо да се подобри в нашия имот или да се купи, тя се отзовава. Парите за покрива също ми е изпратила“, казва Радка. Само за покрива сумата е около 15 000 евро, отчита домакинството. А икономистите посочват, че парите от чужбина влизат директно в икономиката, защото не се спестяват: "Те отиват основно в по-бедни райони в семейства с по-ниски възможности и там където социалната система се проваля било то чрез ниски пенсии, било то чрез недостатъчно детски. Тези средства успяват да ги запълнят“, казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика пред bTV. И докато много българи се трудят зад граница, бизнесът изпитва глад за кадри и отчита, че когато стандартът на живот се повиши до 70% от средните нива за Европа, българите ще започнат да се завръщат. "Имаме много ускорено сближаване и се надяваме, че следващите пет години ще достигнем заветните 70%. На този етап сме запушили дупката от изтичане на хора. Повишаването на доходите и подобряването на условията на пазара на труда създава условия за завръщане“, допълват от Института за пазарна икономика. По думите на Радка дъщеря ѝ обаче не иска да се връща – не само заради по-високия доход в чужбина, но и заради корупцията Прогнозите са, че най-лесно у нас ще се върнат по-нискоквалифицираните служители. |