| Вместо храна купуваме телевизори | ||||||
| ||||||
Покупателната способност показва какво количество от даден продукт можем да си купим с годишния си доход. През периода от 2013 до 2022 г. повечето хранителни стоки са станали по-достъпни за българина. Изключение обаче са някои основни продукта, които консумираме почти всеки ден – доматите, пиперките, сиренето. За последните 10 г. има една стока, чиято достъпност е скочила почти двойно – това са телевизорите. Основната причина е не толкова в увеличението на доходите, колкото в развитието на технологиите и силната конкуренция между производителите. Изключения Покупателната способност на повечето стоки върви нагоре с малки изключения през последните 10 г. При доматите обаче това не е така – те са станали по-малко достъпни, което означава, че цените им са се увеличили повече, отколкото се е вдигнал доходът на средностатистическия българин. Така например с годишния си доход средният българин е успявал да купи 3072 кг домати през 2013 г. През 2022 г. обаче това количество пада до 2925 кг. Подобно е положението и с пиперките. Ако през 2013-а сме успявали да си закупим 3479 кг чушки, то 10 г. по-късно годишният ни доход е стигал само за 3264 кг. Сиренето също ни излиза по-солено. През 2013 г. средният доход е стигал за закупуване на 820 кг от този продукт, докато 10 г. по-късно покупателната способност пада до 786 кг. По отношение на кашкавала обаче покупателната способност на доходите ни се увеличава – от 419 на 532 килограма. Подобно е положението и с киселото и прясното мляко – количествата, които можем да си закупим, са се увеличили съответно от 2402 на 2877 кг и от 3379 на 4016 литра. При храните най-значително се е увеличила достъпността на захарта и картофите. Ако през 2013 г. сме можели да си позволим с годишния си доход 4877 кг картофи, то през 2022 г. това количество се вдига на 7102 кг. При захарта увеличението е от 2342 на 4182 кг. Костюми При нехранителните стоки също има повишаване на покупателната способност, като при мъжките костюми и телевизорите тя е най-чувствителна. Ако през 2013 г. със средния си годишен доход сме можели да си купим 8 броя телевизори, то през 2022 г. това количество скача на 14 броя. Мъжките и дамските костюми и обувки също са станали по-достъпни. През 2013 г. сме можели да си купим например 119 чифта мъжки обувки, а през 2022 г. - 183 чифта. При костюмите за силния пол увеличението е значително - от 27 на 60 броя, докато при дамските то е малко по-скромно – от 61 на 91 броя. Покупателната способност на годишния доход спрямо въглищата остава почти без промяна – през 2013 г. сме можели да си позволим 19 тона, а 10 г. по-късно – 20 т. Данните на статистиката ясно показват какво количество храна е "изяла“ голямата инфлация през 2022 г. Заради COVID пандемията потребителските цени тогава нараснаха с близо 17%, а тези в малката потребителска кошница, в която са основните хранителни продукти – с близо 23% по данни на официалната статистика. Хлябът, млечните продукти, доматите, картофите, краставиците, пиперките, птичето месо, трайните колбаси, захарта, яйцата и маслото са сред храните, които са станали по-недостъпни заради инфлацията. С други думи – ръстът на доходите не е могъл да компенсира поскъпването им. Така например покупателната способност по отношение на хляба е намаляла от 4230 на 3841 кг – тоест инфлацията е изяла 389 кг хляб, или 323 самуна по 830 грама. През 2021 г. сме можели да си купим 31 904 яйца с годишния си доход, докато през 2022-а това количество е намаляло на 27 118 броя. Или инфлацията е изяла 4786 яйца, информира "Телеграф". При сиренето – друга храна, чието поскъпване усетихме по джоба си, покупателната способност е паднала от 873 на 786 килограма, или инфлацията ни е лишила от 87 кг от този млечен продукт. |
Още новини от Национални новини:
