| Писателят Марин Трошанов: Нужни са десетилетия за сериозна образователна реформа | ||||||
| ||||||
Творческото писане на разкази, романи, комикси той описва като професионално хоби, особено след публикуването на някои от книгите и интересът, който се създава към тях, създаването на фен базата, както и работата с професионални и едни от най-големите издателства в България, нещата за него все повече придобиват професионален оттенък: "Въпреки моята обичайна дейност в сферата на корпоративния бизнес и на IT сферата, в един момент творческият процес не е единствено фокусът и съсредоточаването, което се изисква, за да създадеш писан текст. В един момент когато се стигне до известна популяризация, нещата вече са свързани с представяния, с маркетинг, с крайни срокове, с цялостни проекти, изискващи уменията и качествата на специалисти от много различни сфери, с посещения в училища, с всякакъв вид и форма на медийно отразяване. И по този начин мостът между обичайната ежедневна работа и творческия процес, отстоянието между двете не е толкова голямо.“ Филмовото изкуство неминуемо оказва влияние върху развитието на въображението и върху начина на мислене и на възприемане, обясни още Марин Трошанов, като подчерта, че цялостното усещане за някои филми до голяма степен е оказало влияние в развитието му като творец: "По отношения на киното аз обичам да си представям филмите наистина като цялостна продукция. Много често гледам определени сцени по няколко пъти, когато съчетанието на музика, на динамика, на драматургия, на операторска работа ми достави изключително визуално и естетическо удоволствие.“ Като пример в това отношение той даде трилогията за археолога Индиана Джоунс: "Съчетанието между екшън, приключение, мистерия и едновременно комедия и драма, особено очевидно в "Храма на обречените“, определени сцени, които са абсолютно виртуозно заснети, насладата, която се получава при гледането им, ненадмината до голяма степен от много съвременни блокбастъри, за мен е пример за разказвачество във визуален аспект и вдъхновение още от дете,“ обясни той. За него в различните филми, които е харесвал през годините, един от водещите елементи е бил музиката: "Имам любими сцени от "Смело сърце“, от "Ъндърграунд“, което е в съвсем различна стилистика, но въпреки това изключително силен балкански филм, който успя да покори световните класации и сърцата на много хора,“ разказа той, като сподели и за своята любима оркестралната филмова музика, в която се влюбва още като дете и през годините събира завидна колекция албуми: "Всичко започна с Джон Уилямс и композициите по "Междузвездни войни“, "Джурасик парк“ и други от най-емблематичните му творби. Тогава в тези мои първи етапи, когато осъзнавах колко привлекателна, колко витална, колко завладяваща е тази музика, се насочих към Вангелис, към Енио Мориконе, впоследствие вече стигнах и до Алан Силвестри, Джери Голдсмит, Джеймс Нютън Хауърд, Алън Менкен и още безброй творци. Точно в момента, тъй като аз водя или се стремя да водя малко по минималистичен живот, в свободното си време правя дълги разходки и релаксирам с такава музика в телефона“, сподели той. "Забелязал съм, че понякога интересът ми към определен вид кино влияе и на любопитството ми към определени жанрове в литературата, като тук говорим за това по-независимо, по-необичайно, по-способно да те изненада и озадачи киноизживяване, което пък много често излиза от рамките на холивудския мейнстрийм и шаблон. И от тази гледна точка пък ме насочва да чета литература от целия свят. Особено се увличам по магически реализъм:Карлос Руис Сафон, Ека Курняван – индонезийската книга "Хубостта е рана", обясни Марин Трошанов. "Доброто кино, добрата литература, творците, които успяват да докоснат тези сантименти в душата и тези сетива, които пресъздават богато художествено изживяване, не могат да се ограничат в рамки и в различни специфични тематики. Те са просто универсални, говорят на универсален, общоразбираем език, - обобщи писателят и сподели, че напоследък се е запалил по аниметата - студио "Гибли“, както и Макото Шинкай, но има някои невероятни произведения, които са невероятно вдъхновяващи,“ сподели още той. "Покрай книгите ми се налагало да ходя и да посещавам училища и университети в цялата страна, и няма по-претенциозна, изискваща и трудна за спечелване публика от малките деца и тийнейджърите, като подходът винаги трябва да е различен, да е напаснат с тяхната възраст, с техните интереси, с това, което ги интересува и вълнува в момента, и практически трябва да си дори половин стендъп комедиант, за да задържиш изключително ограничения им фокус на внимание върху себе си и върху това, което споделяш с тях,“ разказа още писателят, като сподели още, че на тези събития той твърде рядко им говори за своите книги или въобще за книги: "Моите теми по-скоро са свързани с живота, с това как някой от тях може да направи голяма стъпка, как може да излезе от изолацията на населеното място, как може да потърси добро образование, да се реализира професионално. Говорим си за пътешествия, говорим си за детството през моите очи, говорим си за приключения и за мечти.“ По отношение на образователната система Марин Трошанов изрази категоричното си мнение, че десетилетия са нужни за една сериозна образователна реформа. "Голяма част от материята, която се изучава, би могла да се канализира в други посоки. Децата нямат елементарно финансово образование, което е абсолютно задължително, за да оцелее човек в съвременния свят. За мен най-краткият път за добро образование е да се ангажират професионалистите, да се ангажират компаниите, за да подготвят кадри за съвременната индустрия. Имаме нужда от пълна синхронизация между държавата, между бизнеса и между всички образователни институции,“ заключи писателят Марин Трошанов. |
Още новини от Национални новини:
