Това е една каша за най-бедното население, приготвяла се е по много прост начин, като брашното се вари с вода и сол | ||||||
| ||||||
"Това е една каша за най-бедното население, приготвяла се е по много прост начин, като брашното се вари с вода и сол. В съвременния му вариант полентата е направена от царевично брашно, а в древността – от ечемик, ръж. Когато през около 1500-та година в Европа е внесена царевицата от Новия свят задно с много други суровини, вече полентата започва да се приготвя и от царевично брашно“. Елисавета Иванова разказа още, че древността това ястие се развива и в момента в Италия това е национално ястие редом с пицата и пастата. Полентата е типична най-вече за района на Северна Италия, където се спазват старите традиции и приготвят полента по традиционния начин. "От полентата могат да се приготвят много неща, тя влиза в рецептите на най-различни ястия, като най-често се използва като гарнитура на различни видове меса, риба, зеленчуци. Може да консумира и самостоятелно, овкусена с масло и сирене например,“ каза още тя, като сподели, че има много рецепти, разпространени по цял свят. "Нещо много любопитно, което се заражда в град Бергамо, е един десерт "Полента и Осей“, който не е направен от полента, а имитира визуално едно типично ястие за Бергамо и Бреша. Местни сладкари решават да отдадат почит на оригиналното ястие, което е с птиче месо и полента, и го правят на десерт – кексче с пълнеж от шоколад и залят с марципанова жълта глазура. Най-отгоре се украсява с малки захарни птички – това е символика към истинското ястие Полента и Осей,“ разказа още Иванова. Полентата в Италия заема централно място на трапезата още от стари времена. Поставя се на един дървен поднос, откъдето всеки може да си сипе. Много е важно за това ястие е неговата гъстотата. Според журналиста това е един от основните й критерии. "Старите майстори казват, че полентата не бива да нито твърде течна, нито прекалено твърда, трябва да може да се среже с памучен конец.“ Разновидност на полентата в България е качамакът, като различни негови разновидности се срещат по целия Балкански полуостров, и само в Румъния го наричат мамалига. "Има някои културни различия, които са довели и до различия в рецептите в различните страни. Полентата в Италия се е развила много, докато при нас си остава тип "гозбата на баба“, обобщи журналистът Елисавета Иванова. |