| Доц. Кристияна Симеонова: У нашите политици тотално отсъства самоконтрол върху собствената им реч | ||||||
| ||||||
По думите и, причините за това са няколко. След 10 ноември се размиха строгите граници, които съществуваха между официалното и неофициално общуване, смята тя. Езиковите стереотипи, които съществуваха в предишната епоха, рухнаха. В политическото говорене нахлу разкрепостеният език, цветистият език, което донякъде е част от настъпилата демократизация на езика. "Само че тази демократизация беше разбрана много погрешно, тя беше разбрана като абсолютно всепозволеност в едно официално, публично говорене. Някой веднага може да възрази, като ми каже, че езикът е обществено явление, той е огледало на обществото, а езикът следва общественото развитие и всепозволеността в абсолютно всички сфери на нашия живот логично се отразява и в езика. Да, но ние, езиковедите, не можем да приемем тази всепозволеност. И още повече, което е много страшно, у нашите политици тотално отсъства самоконтрол върху собствената им реч. Според езиковеда, публичната реч е в състояние, в което не трябва да бъде, защото нахлуха елементи на ниския стил, елементи, на които изобщо не им е мястото там. Нахлуха диалектизми, нахлуха турцизми, нахлуха жаргонни думи, вулгаризми и за съжаление цинизми – нещо немислимо преди 10 ноември. Състоянието на публичната реч е доста недобро, защото всичко се подчинява на моментната политическа конюнктура, на страстите и просто вербалната агресия ескалира. Езикът на омразата за съжаление не намалява. "При езика на политиците трябва да се има предвид следното: че там се осъществява вербална комуникация на две нива: първо, между самите политици в рамките на политическия процес, и второ, което е още по-важно, между тях от една страна и обществото и гражданите от друга, като при тази комуникация се цели не само даване на информация, а се цели въздействие, формиране или промяна на определени убеждения, възгледи, ориентации. И именно тук идва прекаляването с тези елементи на ниския стил, които не трябва да бъдат в никакво публично говорене. Защото нашите политици просто когато говорят, трябва да знаят къде се намират, в каква комуникативна ситуация се намират и какъв е езиковият код за тази комуникативна ситуация, а те точно това го забравят", добави доц. Кристияна Симеонова. Според нея, повечето граждани не вярват на политиците и понякога те дори не ги слушат като говорят. Причините за това са от една страна, че много политици заменят аргументираното говорене, ясното, точното говорене с някакъв абсолютно неясен, административен, брюкселски език, засипан с изключително много чуждици. |
Още новини от Национални новини:
