| Правата на хората, работещи през платформа – те не нямат обособено работно място и често не се познават лично | ||||||
| ||||||
Пандемията от COVID-19 ускори тази тенденция, като насърчи секторите, които вече преминаваха към работа през платформа. Най-отчетлив пример за това е доставката на храни. Според данни на Европейската комисия над 28 милиона души в Европейския съюз работят през платформи, а до 2025 г. този брой ще нарасне до 43 милиона. Как следва бъдат защитени работещите през платформи и какви са предизвикателствата пред националното и европейско законодателство,отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на пратформата mywork. Пандемията ускори така нареченото явление на "платформизация“ на икономиката, което се отнася до нарастващото използване на тези системи за организиране и контрол на работата, далеч не само отношение на търговската дейност на платформите. Работниците, които имат работа с алгоритмично управление и техните представители трябва да бъдат информирани предварително за всички елементи, засягащи условията на труд и здравето и сигурността на работното място, за да им се даде възможност да разберат функционирането на алгоритъма и да се договарят колективно във връзка с него. Всички решения, които оказват влияние върху тези условия, трябва да се вземат от хора и успоредно с това трябва да бъде предоставен човешки надзор върху решенията, взети от алгоритъма. В същото време платформите следва да гарантират, че защитата на данните на хората, извършващи работа през платформа, се зачита напълно и че алгоритъмът не получава достъп и не събира данни, които не са свързани предимно с изпълнението на работата. Без подходящо регулиране на явлението обаче има опасност гъвкавостта и експоненциалното увеличаване на работата през платформа да доведе до несигурни условия на труд за сметка на хората, извършващи тази работа. Данните в целия Европейски съюз показват, че хората, извършващи работа през платформа, често не се ползват със същите права като работниците в традиционната икономика, тъй като дори не са признати за такива противно на фактите, и поради зачестилите условия на организацията на работата през платформа, включваща алгоритмично управление, са особено подложени на експлоатация. Следователно чрез законодателството следва да се гарантира, че развитието, предизвикано от новите технологии, не възпрепятства правата, които работниците в Европейския съюз и България са получили по право през последните десетилетия. Разпръснатият характер на работата през платформа затруднява работниците през платформа да се обединят и да действат колективно, за да подобрят състоянието си. Организирането в професионални обединения е активно обезкуражено от някои трудови платформи, които разчитат на фиктивна самостоятелна заетост за своя бизнес модел. Работата през платформа е много трудно доловимо явление, тъй като при нея не съществува очевидно работно място и много често хората, работещи за една и съща платформа, не се познават помежду си. Това е проблем не само за тези хора, но и за националните органи, по-специално публичните институции за социална закрила и данъчните органи. След като трудовото правоотношение бъде признато за наемане по силата на обикновен наемен трудов договор, платформата ще бъде призната за предприятие и следователно ще се прилага цялото приложимо законодателство и разпоредби, произтичащи от колективните договори, свързани със сектора на дейност. |
Още новини от Национални новини:
