| Как да реагираме, ако не ни изплащат заплатата на определената дата? | ||||||
| ||||||
Хората в по-голямата си част са предани на своята работа, като чрез заплащането за труда си се стремят да поддържат и добро семейно благополучие. В практиката имах случай с работници в малка строителна фирма, които имаха нелеки задължения да извършват различни строителни дейности. С времето обаче работодателят започнал да не изплаща нито навреме, нито цялата заплата. Въпросния работник във фирмата споделил проблема с колегите си, като след това разбрал, че същият проблем ги засяга и тях. Те решават да се срещнат със специалист в трудовото право, за да разберат как да се защитят от неизплащането на заплатата. В тези случаи законът е на страната на работещите, защото всеки работник има право да получава своята заплата навреме. Една от законовите процедури е работникът или служителят да напусне работа без предизвестие. За да може работещият да напусне работа без предизвестие поради тази причина, преди всичко следва да е налице забава от страна на работодателя да изплати дължими плащания на работника или служителя. Забава е налице, когато съответните дължими плащания са станали изискуеми, съответно е настъпил моментът, в който те следва да бъдат изплатени. Такъв момент следва да е установен в трудовия договор, вътрешните правила за работната заплата и др. Следва да се има предвид обаче, че в Кодекса на труда е уредено гарантирано изплащане на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, ведно със законната лихва. Ако плащането е съобразено с тези изисквания, то поведението на работодателя при тази ситуация не може да се окачестви като нарушение, даващо основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. Благодарение на проведените разговори и срещи и след като бяха събрани доказателства за неизплащането на заплатите, ощетените работници решиха да предприемат юридически действия срещу работодателя в некоректната фирма, като представиха исковете си пред съотвения съд. След няколко съдебни заседания, съдът взе решение в подкрепа на работещите, а работодателят и фирмата му бяха задължени да платят всички неизплатени заплати, наред с лихвата и разноските по съдебните процеси. След тези процедури работещите най-после получиха своите трудови възнаграждения и се почувстваха облекчени, че е спазено съответното съдебно решение. Тук припомням, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в тези случаи, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Справка: чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда чл. 245 от Кодекса на труда чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда |
Още новини от Национални новини:
