| Живеем ли в компютърно симулиран свят | ||||||
| ||||||
Идеята, че живеем в компютърно симулиран свят за първи път се чува през 2016 г. от Илън Мъск. Той обяснява Парадокса на Ферми – противоречието между голямата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации, с вероятността ние да живеем в една голяма компютърна симулация, в един експеримент. Според учените скептици, човечеството достига до възможностите да конструира виртуална, смесена реалност, подобно на Метавселените и затова обясняваме по този начин и нашата вселена, обясни доц. Тодорова. "Те обвързват индустриалните революции с научните теории и как науката се комуникира с обществото. Когато говорим за парния двигател и за електричеството, ние говорим за разширяване на вселената, за големия взрив и ползваме метафори, сходни с научните открития. Когато интернет става глобален феномен, ние сравняваме мозъка с изчислителната мощност на компютъра и търсим преплитане на обяснителните механизми между едното и другото." Физикът доц. Мелвин Вобдън от Университета в Портсмут се опитва да опровергае Втория закон на термодинамиката, който гласи, че ентропията винаги нараства в една система и така тя намира своето равновесие. По този начин той иска да докаже, че живеем във виртуална вселена. "Ентропията е състояние на безпорядък, случайност и хаотичност, но в този безпорядък всяка система намира своята най-ефективна точка, т.е. равновесие. Този професор говори за Втори закон на инфодинамиката. Това означава, че ние приравняваме всичко като информация с информационен носител около нас. Той забелязва, че всички системи около нас търсят равновесието в свеждане на информацията до минимум. Той дава пример с мутациите на КОВИД – всяка следваща мутация носи по-малко информационен носител на гените. Симетрията при снежинките, при животните и всичко, което ни заобикаля, е намаляване на информацията и подреждането й по степен на ефективност. Откривайки това противоречие между термодинамиката и инфодинамиката, той казва, че този закон би бил валиден, само ако нашата система е симулация, защото ако е симулация, тя трябва да управлява тази информация и да я свежда до минимум. По този начин той иска да каже, че това е някаква виртуална вселена, като компютърна игра", обясни доц. Тодорова. |
Още новини от Любопитни новини:
