| Васил Лозанов, учител: Между киното и образованието има пресечна точка | ||||||
| ||||||
Един от филмите, разглеждащ тематиката за образованието в киното, е "Училищна джунгла“ на Ричард Брукс от 1955 г., в който е и една от първите роли на Сидни Поатие“, разказа още Васил Лозанов. "Това е много любим мой филм. Историята там е тази, която после се повтаря до безкрай в киното – за учителя, който идва от някъде другаде, изведнъж се оказва в обувките на преподавател, и неговите ученици не са мечтаните ученици. Те са едни калпазани и той трябва да намери общ език с тях и да намери кое е най-хубавото. Много често образованието и киното се пресичат по този начин, в който ние не гледаме образователната система как не работи, а критиката идва на ниво, че идва един учител и той променя начина на мислене за училището, че то е много повече от уроците, които ни преподават. Подобна тематика имат и "Добрият Уил Хънтинг“, "Обществото на мъртвите поети“, както и Detachment.“ Един от въпросите, за който рядко се говори в образованието, е: не какво стана с уважението към учителя, а какво стана с уважението на учителя, сподели още своите разсъждения Васил Лозанов: "Защото учителят да уважава учениците си е също много важно. Това е въпрос от типа: Каква поколенческа разлика се роди, така че между учителите и учениците да съществува проблем с уважението и в двете посоки? Уважението не е даденост, а трябва да се извоюва, заслужи и да се отдаде на хората, които го заслужават.“ Робин Уилямс в "Общество на мъртвите поети“ е изкусен зарибител по неща. Това е много ценно при един учител – да можеш със страст да пресъздадеш чувството, което е у теб, и евентуално да събудиш това чувство у другите. А в "Добрият Уил Хънтинг“ е много ценна терапевтичната двустранна динамика между двамата персонажи. Тези два филма добре пресъздават тази динамика между ментора и ученика – човек, който израства емоционално и психически. "Тези два филма са абсолютно вечни. Тези връзки между ментора и ученика винаги ще ги има. Аз като учител малко или много имитирам своите учители, тези, които съм харесал като пример. На мен, както и на всеки човек, му трябва пример – как да започна, за да си намеря своя път, и честно казано част от персоната ми като учител идва малко или много от ролята на Робин Уилямс в "Общество на мъртвите поети“. Защото там се вижда един човек, който с реториката си, с този плам, който има, с този интерес към поезията, успява да запали хора, които привидно нямат интерес. При мен е същото – философията в България е една от по-пренебрегваните дисциплини. Така че учениците ми в 10 клас имат нужда да разберат, че философията е нещо много интересно. И това минава през това ти да им го представиш по възможно най-красивия начин, както е и популяризирането на науката. Училището не е университет – там не трябва да се работи толкова за академизъм, колкото да се разпали интереса на хората,“ сподели още Васил Лозанов. "Критичното мислене би трябвало да може да се възпитава във всеки един предмет, и то по един или друг начин се възпитава. Фактите са много важни за развитието на критичното мислене: критика, правене на връзки, анализ на един текст, когато участваш в една дискусия, да чуваш това, което казва другата страна, а не това, което искаме да чуем или в най-лошия случай нищо да не чуем. Т.е. критичното мислене изисква първо да се мине през едни факти, ти да ги знаеш и да ги анализираш след това, да имаш информацията. Един историк учи на критично мислене – той предлага едни факти, които след това се анализират – колко можем да вярваме на източника, защо и т.н. Учителите по литература по същия начин. На мен ръцете ми са най-развързани, аз затова много харесвам философията и затова се навих да стана учител по философия, а не по какво да е. Един от готините инструменти за това е киното. Има един филм на Акира Куросава "Рашомон“, където се разглежда въпросът за истината. В "Рашомон“ има една и съща история, разказана три пъти, и тя звучи като три различни истории. Страхотен филм за учениците да разсъждават за това какво е истината – доколко можем да стигнем до нея, ако трима души преживеят едно събитие по три различни начина. И каква е тогава истината? Също така Шон Пен ми е "приятел“, защото в темата за обществото гледаме Into the Wild. Филмът е многозначителен – срещата на един индивид с обществото. Главният герой в никакъв случай не е нито положителен, нито отрицателен образ, и моите ученици никога не са сигурни дали той е готиният главен герой или е смотаното младо момче, което прави гигантски грешки, защото е наивен идеалист,“ разказа още той. "Аз съм рационален оптимист. Нещата все още могат да се наредят, не сме изгубили битката с ужасяващото бъдеще, но ако не се стегнем и не започнем да гледаме по-отговорно, може и съвсем да се разпаднат,“ заключи учителят по философия и зам.-директор на Испанската гимназия "Мигел де Сервантес“ Васил Лозанов. |
Още новини от Национални новини:
