| Калин Славов: В България има елемент на демократизация на корупцията | ||||||
| ||||||
На пряката ни телефонна линия вече е изпълнителният директор на "Прозрачност без граници“. Всъщност по тяхната класация България е поставена на 72-ро място по Индекса за корупция за 2022 г., което поставя страната ни на предпоследно място в Европейския съюз. По тази тема ще си говорим. Защо отново сме на дъното на класацията по корупция? От това, което казахте – да, така е. Намираме се в дъното на класация за корупция, погледнато в европейска перспектива. От страните членки на Европейския съюз ние се намираме всъщност само преди Унгария, която всъщност можем да разглеждаме като една извънсистемна страна точно в този момент, когато Европейската комисия постави дори под въпрос нейните фондове, като ги постави в ситуация реформи срещу финансиране. За съжаление, това е една трайна тенденция. В последните 10 години ние се движим в един коридор между 41 и 44 пункта в рамките на тази класация, което показва един траен проблем с овладяването на корупцията. Методологията е такава, че всички резултати, които са под 50 точки, говорят точно за това – трайни, систематични проблеми и невъзможност на институциите, които са ангажирани с този проблем, а и на обществената среда като цяло да се справят с него, да го контролират. В рамките на Европейския съюз картината е много пъстра. Най-добре представящите се страни в тази скала от 1 до 100, където 100 е най-доброто представяне, се намира например Дания, която е с 90 точки. Това е повече от два пъти по-добре от представянето на България. На другия полюс, разбира се, сме ние с нашите 43 точки. За съжаление, тази наша позиция ни поставя по-скоро в близост до държавите, които са в дъното на класацията, вече говоря в глобален мащаб, чиито резултати са от порядъка на 16 точки. Виждате, че в едната посока разликата е 27 точки, а в другата е 47. Т.е. ние сме в ситуация, в която трябва да решаваме базови, основни въпроси, като например корупция по високите етажи на властта, политическа корупция в рамките на изборния процес. И за съжаление тези въпроси трябва да ги решаваме в ситуация на много тежка политическа криза, която малко по малко ерозира и легитимността на голяма част от институциите. И тук говоря както за големия набор от т.нар. независими регулатори, така и за някои конституционно установени институции, които имат в част от състава си вече отдавна изтекли мандати или не могат да попълнят своя състав. Става въпрос за институции като Висшия съдебен съвет, като Българска народна банка, като Сметната палата, като самия Конституционен съд – има непопълнена квота. Виждате, че в една подобна ситуация се създава несигурност и от този тип органи, което няма как да води до тяхната ефективна работа, а те са много важни в инфраструктурата за борба с корупцията. Аз искам тук за малко да ви прекъсна и да ви върна към това, което казахте за Дания – че всъщност тя се нарежда в началото на класацията с 90 пункта. Ние знаем очевидните разлики между нашата страна и между Дания, но кои са факторите, които я отреждат доста по-напред от нас по корупционни практики? В кое се различаваме, така че Дания да е толкова напред, а ние да сме толкова назад? Дания и страните от Северна Европа традиционно са с резултати над 80, в границата между 80 и 90, което ги прави действително водещи. Причините са комплексни. Те са свързани до голяма степен с работещите институции, и то работещи на принципа власт възпира власт, взаимния контрол между институциите. Действително проактивно публикуване на информация, контакт с гражданите, обсъждане на различни регулативни механизми с тях, включването на гражданите в обществения процес, припознаването от тях на установената власт и на установените правила в съответната страна. Този механизъм на ежедневен граждански контрол, върху институциите, за разлика от нашето разбиране за наказателен вот веднъж на четири години, това при тях не съществува. Не говорим за политическата класа и гражданите, както говорим при нас, които на четири години излизат, гласуват и искат да накажат лошите политици, които в интервала от това време са упражнявали власт върху тях. Мисля, че разбирате в каква посока имам предвид – държава, която съществува в спойката си между институции и граждани. Аз съм сигурна, че всичко това несъмнено са го чували и нашите институции, и управляващите, но правят ли нещо, за да се подобри ситуацията? И всъщност как могат да решат проблема, защото говорим за него, но пък ето, че статистиката не показва подобрение? Да, за съжаление е така. Имаше една малка податка в приетата Антикорупционна стратегия в периода до 2027 г., която показва сякаш, ако не промяна във философията на разбирането на институциите, то поне откриване на нов хоризонт. Говоря за излизане от парадигмата, в която корупцията се преследва само и единствено чрез наказателно-репресивни мерки, и то чрез тяхното ожесточаване. От тази гледна точка ние сме всъщност в рамките на световните стандарти, които са зададени от международните конвенции, от европейски директиви също, и рамката за наказателното преследване в България е съществуваща и отговаря на световните стандарти. Това, което е ново и което ми се искаше малко по малко да виждаме и приложено в реалността, а не да остане както е засега, само на хартия, това са специфични механизми за управление на риска, като разбирам корупционния риск, риска от конфликт на интереси, рискове, свързани ако щете с управлението на финансите, на бизнеса, което пък ограничава възможността той да участва в корупционни схеми. Става въпрос отново за световни стандарти, управляващи стандарти, които дават възможност да се мисли за добро управление като алтернатива на корумпираното управление. Т.е. нови принципи на построяване и на държавното управление, и на управлението на общините, и на управлението на бизнеса – това са модерните неща в работата в антикорупцията и те са разписани, но за съжаление, никой не се обръща към тях и не ги прилага. Т.е. трябва освен да бъдат разписани и съществуващи, както казахте и вие, да бъдат работещи и прилагани на практика. Именно, именно. И за съжаление, като че ли институциите, които са призвани да го превърнат в част от нашето ежедневие, са фокусирани върху катадневни въпроси, работят ден за ден, а виждате, че и законодателният им процес е доста хаотичен. Дневният ред на Народното събрание започна с какво – започна с Изборния кодекс, който беше приет по начин, който противоречеше и на правилата на събранието, и на конституционната норма, но беше приет с разбирането, че трябва да се случи на всяка цена. Този егоцентризъм, който има в политическата ни класа, да решава само собствените си въпроси, като че ли не е работещ за обществото. И може би това също е предпоставка, за да се намираме на това място в класацията по корупция. Пак стигнахме до разкъсването на политическия слой от бизнеса, от проблемите на бизнеса, от проблемите на гражданите. Ние просто сме едно дезинтегрирано общество в момента. Аз имам още много въпроси към вас. Разбира се. Лошото е, че напредваме с времето. Но затова за финал искам да ви попитам: има ли почва за промяна според Вас? Има почва за промяна дотолкова, доколкото ситуацията, която описах, на обществена дезинтеграция всъщност води до много сериозни напрежения. И тези сериозни напрежения следва да бъдат трансформирани в позитивна енергия именно чрез механизми на сътрудничество между тези три ключови компонента на нашето общество. Надявам се да имаме скоро работещ парламент, работещ Министерски съвет и те вече да могат да се фокусират повече върху управлението на страната с по-сериозни хоризонти, а не върху ежедневните въпроси. Т.е. политическата криза също оказва голямо влияние. Да, тя е в основата на това лошо наше представяне, защото отново казвам, в много случаи имаме правна рамка. Тази, която не е в момента изработена, знаем как трябва да изглежда, но просто трябва да се работи фокусирано, и то при отчитане на всички интереси. Надяваме се на едно редовно правителство и работещо, разбира се, защото в последната година и половина не го виждаме, съответно не виждаме и действията. И не виждаме подобрение на ситуацията в нито една сфера. Ами виждате, че от гледна точка на корупцията, ако го кажем, има един елемент на демократизация на корупцията, която се изразява в това, че отделните контролни институции сякаш изгубиха диригента в лицето на политическата власт, която трябва да отчита обществен интерес, интереса на гражданите. И като че ли започнаха повече да работят в интерес на регулираните бизнеси, отколкото в интерес на гражданите. Те просто не изпълняват пълноценно своите функции и това виждаме, че е функция както от тяхната несигурна ситуация, в която се намират, с отдавна изтекли мандати, липсата на отчетност пред политическа власт, която е императив, за да могат те да действат в синхрон. Надяваме се да видим промяна в по-добра посока. Аз си запазвам правото да ви поканя отново, за да коментираме и другите проблеми, свързани с корупционните практики, и да имаме малко повече време. Благодаря ви за поканата в аванс. |
Още новини от Национални новини:
